Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— Господарю!… — каза глас, дрезгав и отчаян. Той се обърна — това беше Луциус Малфой, стоящ в най-тъмния ъгъл, дрипав и все още носещ белега на наказанието, което бе получил, след последното измъкване на Хари. Едното му око все още бе затворено и подуто. Господарю… моля ви… синът ми…
— Ако синът ти е мъртъв, Луциус, то това не е по моя вина. Той не дойде и не се присъедини към мен, както останалите от Слидерин. Може би той е решил да бъде приятел на Хари Потър.
— Не… никога!… — прошепна Малфой.
— Надявай се да е така!
— Не се ли боите, господарю, че Потър може да бъде убит от друга ръка, а не от Вашата? — попита Малфой с треперещ глас. — Няма ли да бъде по… извинете ме… по благоразумно да спрете битката, да влезете в замъка и да го откриете сам?
— Не се преструвай Луциус. Ти искаш битката да спре, за да откриеш какво се е случило със сина ти. И няма нужда аз да търся Потър. Преди разсъмване Потър сам ще дойде да ме намери.
Волдемор пак се вгледа в пръчката между пръстите си. Тя го тревожеше, а нещата които тревожеха лорд Волдемор трябваше да бъдат оправени…
— Иди и доведи Снейп.
— Снейп, г-господарю?!…
— Снейп. Трябва ми. Имам… работа за него. Тръгвай!
Ужасен, препъвайки се в мрака, Луциус напусна стаята. Волдемор продължаваше да стои там, въртейки бързо пръчката в пръстите си, взирайки се в нея.
— Това е единственият начин, Наджини… — той прошепна и се огледа наоколо, и там беше огромната дебела змия, сега висяща във въздуха, извивайки се елегантно във измагьосаното защитно място, което той бе направил за нея, сияеща прозрачна сфера, нещо между блестящ кафез и котел.
С въздишка, Хари се дръпна и отвори очи в същия момент, в който ушите му бяха пронизани от писъците и плача, ударите и гърма на битката.
— Той е в Къщата на крясъците. Змията е там, тя е обградена от някакъв вид магическа защита. Той току-що прати Луциус Малфой да намери Снейп.
— Волдемор се намира в Къщата на крясъците?! — попита Хърмаяни изумено. — Той дори не се… не се бие?!
— Той мисли, че няма нужда да се бие… — каза Хари — Мисли, че аз ще отида при него!
— Но защо?
— Знае, че съм след Хоркруксите… той пази Наджини близо до него… очевидно аз трябва да ида до него, за да се приближа до Хоркрукса…
— Точно така, — каза Рон, свивайки рамене. — така че ти не трябва да отидеш, това е което той иска, което очаква! Ти стой тук и се грижи за Хърмаяни, а аз ще отида да взема…
Хари прекъсна Рон.
— Вие двамата оставате тук, а аз ще ида под мантията и ще се върна колкото мога по…
— Не! — каза Хърмаяни. — най-добре ще е аз да взема мантията и…
— Дори не си го и помисляй! — озъби й се Рон.
Хърмаяни отговори:
— Рон, аз просто съм по-способна…
И тогава гобленът на края на стълбата, зад който те стояха, беше разкъсан.
— ПОТЪР!
Двама маскирани смъртожадни стояха там, но преди още да вдигнат напълно пръчките си, Хърмаяни извика:
— ГЛИСЕО!
Стълбите под краката им се превърнаха в пързалка и Хърмаяни, Хари и Рон паднаха и се понесоха на долу, без да могат да контролират скоростта си, но толкова бързо, че Зашеметителните проклятия на смъртожадните профучаха над главите им. Те изпратиха проклятие към гоблена на края на стълбите и се приземиха на етажа, удряйки се в стената.
— ДУРО! — изплака Хърмаяни, посочвайки гоблена с пръчката си и се чуха два високи тъпи удара, когато гобленът се превърна в камък и двамата смъртожадни, преследвайки ги, се сблъскаха с него.
— Назад! — извика Рон и той, Хари и Хърмаяни се хвърлиха към една врата, когато стадо галопиращи чинове, водени от тичащата след тях професор МакГонагол мина покрай тях. Тя се появи не за да ги предупреди. Косата и беше разпусната и имаше дълбока рана на бузата си. Когато зави зад ъгъла, те чуха вика й:
— АТАКА!
— Хари, ти вземи мантията — каза Хърмаяни, — Не се бой за нас…
Но той я метна върху тримата — макар че бяха високи, той се съмняваше, че някой би могъл да види краката им през наслоения с прах въздух, между падащата мазилка и проблясването на проклятия. Те изтичаха по следващата стълба и се намериха в коридор, пълен с дуелиращи се. Портретите зад бойците бяха изпълнени с фигури, крещейки съвети и окуражавайки, докато смъртожадните, замаскирани или не, се биеха с ученици и учители. Дийн бе лице в лице с Долохов, Парвати се дуелираше с Травърс. Хари, Рон и Хърмаяни издигнаха пръчките си едновременно, готови да стрелят, но бойците бяха така преплетени, че имаше голяма вероятност да уцелят своите хора, ако измагьосат проклятие. Докато стояха неподвижни, търсейки възможност за действие, те чуха едно силно „Йеееееее!“ и поглеждайки нагоре, Хари видя Пийвс, движейки се над тях, хвърляйки Грудки-капани върху смъртожадните, чиито глави изведнъж потънаха и се разтегнаха като дебели червеи.