Слънцето вече залязло, когато Йозеф изприказвал всичко. Старият Дион го слушал с неуморимо внимание и се въздържал от каквото и да е прекъсване и въпроси. И сега, когато изповедта свършила, от неговите устни не се откъснала ни дума. Той се вдигнал тежко, погледнал Йозеф с голяма приветливост, навел се, целунал го по челото и направил кръстен знак над главата му. Едва по-късно Йозеф се сетил, че това бил същият мълчалив братски, несъдържащ присъда жест, с който той самият изпращал толкова много дошли на изповед.

Малко след това двамата се нахранили, произнесли вечерната си молитва и легнали. Йозеф будувал някое време, премислял, разсъждавал, всъщност очаквал проклятие и строги назидания и въпреки всичко не бил разочарован или неспокоен, взорът и братската целувка на Дион били достатъчни, в душата му настъпил покой и той скоро потънал в благотворен сън.

На сутринта, без да разменят дума, старият го взел със себе си, през деня изминали сравнително дълъг път, към тях се присъединили още четирима или петима. Така стигнали постницата на Дион и заживели там. Йозеф помагал на Дион във всекидневната работа, опознал и споделял неговия живот, той не бил много по-различен от този, който сам водил дълги години. Но сега вече не бил самотник, живеел под сянката и закрилата на друг и затова животът му бил съвършено различен. От близките селища и от Аскалон, а и от още по-далеч прииждали хора, търсещи съвет, жадуващи да се изповядат. Отначало Йозеф всеки път, когато идвали такива посетители, се оттеглял бързо и се появявал едва след като си отивали. Но все по-често Дион го викал да се върне с тон, с какъвто се вика слуга, нареждал му да донесе вода или да помогне с нещо друго и след като достатъчно дълго издържал така, Йозеф свикнал от време на време да присъства на някоя изповед, когато изповядващият не възразявал. На мнозина обаче, дори на повечето, им било приятно да не остават сами срещу Пугил, който вдъхвал страх, да не коленичат мълчаливо пред него, били доволни тук да е и този тих, с приветлив поглед, готов да услужи помощник. Така постепенно Йозеф опознал начина, по който Дион изслушва изповедите, утешава и ободрява, намесва се енергично и се разпорежда, начина, по който налага наказание и дава съвети. Рядко си позволявал някакъв въпрос, примерно както тогава, когато пътем се отбил един учен или ценител на изкуството.