Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
„Скоро — помисли си Рия, наблюдавайки Тереза в стъкленото кълбо, — ще започне да го прави скоро, но първо ще трябва да се отърве от хлапето!“
В навечерието на Жътва не се провеждаха училищни занятия, а сергиите отваряха само за няколко часа. Следобед Тереза изпрати най-малката си дъщеря да занесе някакъв сладкиш. „Подарък за съседите“ — помисли си Рия, въпреки че не можеше да чуе беззвучните нареждания, които жената даваше на дъщеря си, докато й нахлузваше плетената шапка чак до ушите. Пък и съседите да не се мотаят наблизо, това също беше причина — на нея й трябваше време, нали Тереза Мария Долорес О’Шайвън, време да си върши къщната работа. Къщата беше голяма, имаше доста за чистене.
Рия се изкиска; кискането се превърна в пристъп кашлица. В ъгъла Мъсти ужасено погледна към старата вещица. Макар да не беше като скелета, в който господарката му се беше превърнала, котаракът също изглеждаше зле.
Момичето беше изпратено навън с пая под мишница; спря, за да погледне притеснено към майка си, след това вратата се хлопна под носа й.
— Сега — изхриптя Рия. — На колене, жено, и на работа.
Но Тереза първо тръгна към прозореца. Когато остана удовлетворена от гледката — дъщеря й мина през портите и пое надолу по Хай Стрийт, най-вероятно — тя се обърна. Отиде до масата и спря до нея, зяпайки със замечтан поглед в пространството.
— Не, не това сега! — нетърпеливо извика Рия. Вече не виждаше собствената си мръсна колиба, нито пък надушваше кошмарната смрад около себе си. Беше потънала в Магьосническата дъга. Беше при Тереза О’Шайвън, чиято къща беше най-чистото място в Меджис. Пък може и в целия Среден свят.
— Побързай, жено! — изкрещя. — Хващай се за работа!
Тереза като че я чу, разкопча пеньоара си, съблече го и го остави на един стол. Придърпа полите на своята чиста бяла риза над коленете си, отиде в ъгъла и се отпусна на четири крака като куче.
— Точно така, сърце мое! — извика Рия и почти се задави от кашлица и смях. — Върши си къщната работа сега и действай по-бързичко.
Тереза О’Шайвън наведе глава, отвори уста, изплези език и започна да облизва ъгъла. Ближеше го, както Мъсти лочи млякото си. Рия наблюдаваше това, шляпайки се по коляното, лицето й се зачервяваше все повече и тя се залюля насам-натам. О, Тереза й беше любимка! В продължение на часове щеше да пълзи на колене и да си фръцка задника във въздуха, докато облизва ъглите, сякаш произнася молитви към някакъв налудничав бог — дори не човешкия Исус — с молба за прошка един господ знае за какво, докато прави това, плаща своята епитимия. Понякога си порязваше езика и трябваше да спре, за да изплакне кръвта в мивката. Поне досега някакво шесто чувство я беше връщало в съзнание навреме, преди семейството й да се върне, но Рия знаеше, че съвсем скоро лудостта й ще се задълбочи още повече и някой ще я изненада. Може би щеше да стане точно днес — момиченцето щеше да подрани, може би за да вземе пари за забавления, и щеше да завари майка си на четири крака да ближе ъглите. О, каква бъркотия щеше да настъпи! Колко й се искаше на Рия да види този момент. Как щеше да…
Внезапно Тереза О’Шайвън изчезна. Изчезна и вътрешността на хубавата й малка къща. Всичко изчезна, загуби се сред вълни розова светлина. За пръв път от седмици магическото кълбо угасна.
Рия вдигна топката, стисна я с кривите си пръсти с дълги нокти и я разтърси.
— Какво ти става, гаден боклук? Какво ти става!
Топката беше тежка, а Рия беше много отслабнала. След две-три яростни разтърсвания кълбото почти се изплъзна от пръстите й. Тя го притисна към шиещите останки от гърдите си.
— Недей! — промърмори. — Върни се, моля те. Рия си изпусна нервите, но вече е добре… нямаше намерение да те тръска и никога, никога не би те изпуснала, тъй че…
Млъкна и наклони глава, вслушана в шума отвън. Приближаваха се коне. Не, не се приближаваха: тук бяха. Трима ездачи, ако се съди по звука. Бяха се промъкнали до нея, докато е била погълната от заниманието си.
Момчетата? Онези ужасни хлапета?
Рия притисна топката към гърдите си с широко отворени очи и олигавени устни. Ръцете й бяха толкова изтънели, че розовата светлина на кълбото прозираше през тях, очертавайки мъгляво тъмните ивици на костите.
— Рия! Рия от Кьос!
Не, не бяха момчетата.
— Излез и ни дай онова, което ти поверихме.
По-лошо беше!
— Фарсън си иска собствеността. Дойдохме да я приберем.
Не бяха хлапетата, а Големите ковчези.
— Никога, мръсно пикало такова! — прошепна тя. — Никога няма да ми я вземеш!