Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Но как е възможно? Та вие го бяхте затворили в стъклена клетка, под денонощна охрана!
— Няма го, Брей.
— Господи, да не си му дал един ден градски отпуск?
— Дай възможност на Джеф да обясни, Брандън.
— Благодаря ти, мила, наистина не ми е никак леко. В три и четирийсет и пет тази сутрин ми се обади шефът на охраната на Матарайзен. Ван дер Меер плюел кръв; по-точно казано, кръв шуртяла от устата му, така се изрази лекарят, а и бил в безсъзнание. Уплаших се да не умре на място и разпоредих да го откарат в болница, с придружител. Някъде по пътя оттук до аварийния изход онзи дошъл в съзнание и за мое най-голямо изумление лесно се справил с двете яки момчета, убил едното и облякъл униформата му. След това трябва да е взел портфейлите, парите и документите им за самоличност, тъй като не ги открихме, и се втурнал навън.
— Кои са били агентите на смяна, Ребека от фермата Сънибрук и Полиана?
— Прекаляваш, Брей! — отново се намеси Антония. — Едно от тия момчета е било убито.
— Съжалявам… но това звучи налудничаво.
— Камерън Прайс може да ти опише невероятната техника на Матарайзен в бойните изкуства… Той самият за пръв път среща подобен противник. Естествено, претърсваме целия град, включили сме и лондонската полиция, без да им разясняваме причината да поискаме съдействие.
— Няма да го откриете — заяви Скофийлд. — Сигурно разполага с мрежа от верни слуги, които ще го скрият и ще уредят да напусне страната.
— И ние стигнахме до същия извод, но това не е най-голямата ми тревога. Безпокоя се най-вече за теб и Антония. Както казваме ние тук, от „Савой“ ви местим в „Риц“.
— Защо? — продължаваше да негодува Брей. — Ван дер Меер няма да се мотае из Лондон, а Гуидероне е мъртъв. Нищо не ме заплашва.
— В това не можем да бъдем сигурни — настоя шефът от МИ-5. — Не знаем дали Гуидероне е поддържал връзка с Матарайзен, а и не знаем какво е казал на холандеца. Гуидероне се готвеше за последното и най-важно за него убийство. Навярно се е подсигурил, използвайки Ван дер Меер, както го нарече ти.
— Твърде невероятно, ако не и невъзможно — сопна се Скофийлд. — Ако съм си свършил работата, с което обикновено мога да се похваля, аз осъществих разцеплението между Гуидероне и Кайзерграхт.
— При цялото ми уважение, стари приятелю, никой от нас не може да предвиди докъде са готови да стигнат другите при изключителен натиск. Това е непредсказуема територия.
— Добре тогава, местим се в „Риц“.
— Благодаря ти, Брей — рече Антония.
Телефонът на бюрото иззвъня.
— Моля? — обади се Уотърс. Миг-два стоя заслушан, след което затвори и се вгледа в приятелите си.
— Обаждат се от патрулните коли, току-що са засекли Матарайзен. Той забелязал автомобила и побягнал към метрото. Преследването е в ход.
— Защо смятат, че е бил той?
— Първо заради дрехите, а освен това разпространихме и описание въз основа на снимките, които направихме, когато го докарахме от Амстердам.
— Като спомена Амстердам, възможно ли е в онези компютри да има някакви данни за Лондон? Начини за свръзка, или канали?
— Там няма нищо — отвърна сър Джефри. — Обадих се на Грийнуолд в къщата на Кайзерграхт. Успя да открие само неясни данни за улици и паметници, но те датират отпреди месеци. Места за срещи, които отдавна не се използват. — Телефонът отново зазвъня и сър Джефри грабна слушалката. — Моля? — Заслушан в гласа отсреща, той се втренчи в стъкленото преспапие. Най-сетне докладът приключи, той стисна за миг очи и затвори, без да каже нито дума. — Изгубили са го — въздъхна и се отпусна в стола си.
— Алармирайте всички частни летища — предложи Брей, — той ще използва някое от тях.
— Къде ще отиде? — попита Антония. — В Амстердам не може да се върне. Има ли други къщи, в Холандия или в някоя друга страна?
— И да има, невъзможно би било да ги открием. Той оперира посредством холдинги и фалшиви корпорации, също както службата за отдаване на лимузини под наем и групата Аргус. Предвид средствата, с които разполага, сигурно притежава много други жилища, но ни е нужна документална следа, с каквато не разполагаме.
— Няма ли адвокати? — попита Антония. — Сигурно използва услугите на правна кантора.
— Вероятно са десетки, и то в най-различни страни. Проследихме групата Аргус до Марсилия. Офисът се състои от две помещения, тоалетна и една секретарка, чиято единствена работа е да препраща писма и друга поща до Барселона, откъдето попадат в секция до поискване в Милано. Схващате ли картинката, приятели?
— В три измерения — поклати глава Скофийлд. — Объркване, заличаване на следите, неуловимост. Изненадва ме обаче междинният пункт в Милано. Това навежда на мисълта, че някой е поел района на Паравачини, един от крупните играчи.