Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— Абе ти какво, наистина ли си решила да се омъжиш за мен? Я слушай, дай да пием, че шампанското изветрява.
— Не — упорито възрази Настя, — направи ми предложение, тогава ще пием.
— Луда жено! Толкова много ли ти се иска отново да те помоля, а ти отново да ми откажеш?
— Няма да ти откажа, Льошенка, честна дума. Хайде да се оженим, а? — някак неочаквано жално произнесе тя. — Едва сега разбрах каква глупачка съм била, като не исках да се омъжа за тебе.
— Добре де, печелиш — засмя се той, но очите му останаха сериозни.
В неделя още от сутринта Настя се захвана за работа. Съжали, че почти всички донесени от службата материали бяха ръкописни, и то написани с молив, тъй че не можеше да използва новичкия компютър. Подреди на пода бележници и листове, легна по корем и започна да систематизира събраната информация, като припълзяваше от една купчинка листове до друга и прехвърляше листовете от едно на друго място.
Из разказа на съпругата на Галактионов:
… Оженили се много млади, още като студенти във филологическия факултет на Московския университет. Сред сватбените подаръци имало един невероятно скъп фотоапарат, донесен от чужбина. В онези години, а това станало в началото на седемдесетте, такива фотоапарати можело само да се донесат от чужбина или, при голям късмет, да се намерят в оказионен магазин. В магазините не се продавали. В голямата красива кутия се намирали две по-малки с абсолютно еднакви етикети. В едната бил апаратът, а в другата — резервен обектив, светофилтри и някакви други части.
— Хайде, тръгваме! — разпалено казал Саша Галактионов на младата си съпруга.
— Къде? — учудила се тя.
— Хайде, хайде, сега ще си направим цирк.
Спрели пред голям оказионен магазин. Саша оставил жена си отвън и след някое време се върнал с пачка пари.
— Ама ти да не продаде фотоапарата? — ахнала тя. — Как можа! Та той ни беше подарък за сватбата!
— За луд ли ме мислиш? — ухилил се Саша. — Ето ти го апарата, не плачи. Трябваше ми само да го покажа. А във втората кутия пъхнах стар катинар.
— Но защо, Саша? Та ние имаме пари.
— Е, хайде сега, какво толкова! — отвърнал той. — Помисли си само — две абсолютно еднакви кутии с абсолютно еднакви етикети! Просто е грехота да не се възползва човек! Бих загубил себеуважението си…
… Един от своите изпити тя трябвало да държи пред преподавател, който не можел да понася студентки да носят скъпи украшения. Всеки пръстен, освен сватбената халка, на ръката на студентка гарантирал двойка. Когато влязла в университета и се спряла на гардероба да остави разкошния си скъп кожух, тя свалила пръстените от ръцете си — единия с брилянт, а другия — с брилянт и изумруд, понечила да ги прибере в чантичката си, но внезапно видяла точно до себе си същия този преподавател. Уплашена, че той може да я види как сваля украшенията и ги крие в чантата си, тя ги пъхнала в джоба на кожуха.
Преди да влезе в аудиторията за изпита, тя си взела писалката, лист хартия и студентската книжка, а чантата оставила на мъжа си, който бил дошъл с нея за кураж и за да я подкрепя, в случай че я скъсат. Той бил в друга група и бил си взел този изпит два дена преди това.
Тя получила четворка и изхвърчала от аудиторията, щастлива и засмяна. Мъжът й я вдигнал на ръце и я завъртял по коридора.
— Хайде, сега ще го полеем!
Изтичали до гардероба, но тя не могла да намери в чантата си номерчето.
— Не се ядосвай, я да се дръпнем настрана, ще изтръскаш всичко и ще го потърсиш. Къде може да се е дянало, само помисли — успокоявал я мъжът й.
Но и внимателното претърсване на съдържанието на чантичката не дало резултат. Номерчето сякаш се било изпарило. Вероятно разтреперана от страх пред строгия преподавател, тя или изобщо била забравила да си вземе номерчето, или го била изпуснала, вместо да го прибере.
— Нищо не мога да направя! — твърдо заявила свадливата гардеробиерка. — Щом нямаш номерче, къде ще ти търся кожуха! Правилата са следните: ще чакаш до довечера. Когато всички се разотидат и си вземат палтата, трябва да остане само твоето кожухче. Тогава ще напишеш заявление и в присъствието на домакина ще си получиш дрехата.
— Какъв ужас! — почти се разплакала тя. — Да чакам до довечера! Сега е само дванайсет и половина, можехме да идем в някой ресторант, да полеем изпита…
— Не се ядосвай — утешил я Саша. — Ще взема такси, ще прескоча до вкъщи, ще ти взема другия кожух и ще отидем някъде да празнуваме, а довечера ще дойдем пак.