Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 119
Перейти на страницу:

Едрият индиец се обърна с гръб към тях. Погледите на всички бяха приковани в средния екран на отсрещната стена. Майрън предположи, че на екрана се виждаше статистика на победителите в някаква игра. На първо място беше РОМАС/УЛАЦИО. На второ беше ДЕБЕЛИЯГАНДИ47. На трета позиция беше НАДАРЕНЖРЕБЕЦ12. Да бе, да, мечтай си, геймърче. Някои от имената на другите отбори бяха НЯМАВТОРИШАНС, ДЪРВЕЙДЪР (вероятно приятелче на НАДАРЕНЖРЕБЕЦ12) и ЖИВЕЯСНАШТЕ (браво — най-сетне един осъзнат геймър).

Едрият индиец бавно вдигна ръка като диригент, който се готви за начало. Погледна към един кльощав чернокож тип, който стоеше до клавиатурата.

— Сега! — каза едрият индиец и свали ръката си.

Кльощавият чернокож натисна едно копче на клавиатурата.

За момент не се случи нищо. После статистиката се промени и най-отгоре се изписа името ДЕБЕЛИЯГАНДИ47.

Мъжете в стаята започнаха да викат от радост и да се поздравяват помежду си. Въодушевлението премина в потупвания по гърба и прегръдки. Майрън и Кожения просто стояха и чакаха, докато поздравленията позатихнаха. Другите трима мъже се върнаха зад компютрите си. Майрън виждаше отраженията на екраните в стъклата на очилата им. Големият екран в средата, на който бяха следили победителите, стана черен. В този момент едрият индиец се обърна към Майрън.

— Добре дошъл.

Майрън хвърли един поглед на Кожения. Хлапето изглеждаше вцепенено от страх.

„Едър“ беше политически коректният термин, с който да се опише индиецът. Той беше шишкав — кожата му беше напластена на гънки, полегнали една върху друга, а шкембето му изглеждаше така, все едно беше глътнал топка за боулинг. Тениската му едва покриваше кръста и стърчеше като поличка. Тлъстините на врата му се сливаха с гладко обръснатата му глава и му придаваха вид на нещо цялостно и трапецовидно. Имаше мустачки, очила с тънки метални рамки и усмивка, която човек би могъл да се обърка и да нарече блага.

— Добре дошъл в нашия скромен офис, Майрън Болитар.

— Добре заварил — каза Майрън, — Дебелия Ганди.

Това му хареса.

— Ах, вярно. Видял си екрана с победителите?

— Видях го.

Той разпери ръце и трицепсите му се развяха от само себе си.

— Името не ми ли пасва?

— Като ушит по поръчка чорап — каза Майрън, без да знае какво точно означаваше тази фраза.

Дебелия Ганди насочи погледа си към Кожения. Хлапето беше така посърнало, че на Майрън му се прииска да застане пред него, за да го защити.

— Няма ли да попиташ откъде знам името ти? — каза Дебелия Ганди.

— Хлапето ме попита, докато пътувахме насам — отговори Майрън. — Също така ме попита откъде съм и в кой университет съм следвал. Предполагам, че си ни подслушвал.

— Така си е.

Лицето на Дебелия Ганди за пореден път придоби блажено изражение, но сега Майрън успя да види и покварата, която се криеше зад него — или може би само си въобразяваше.

— Нали не мислиш, че само ти можеш да използваш телефона си като устройство за подслушване?

Майрън не отговори.

Дебелия Ганди щракна с пръсти. На големия екран се появи карта. Навсякъде по нея мигаха сини точици.

— Всички мои служители носят такива телефони. Използваме ги за подслушване, за проследяване, за изпращане на съобщения. По всяко време знаем къде са всичките ни служители.

Той посочи сините точици на екрана.

— Щом през някое от мобилните ни приложения пристигне поръчка от наш клиент за… да кажем, някой слаботелесен младеж с нашийник с шипове…

Хлапето започна да трепери.

— …ние знаем къде се намира въпросният служител и можем да уговорим среща по което и да било време. Ако пожелаем, бихме могли и да подслушваме. Бихме могли да разберем, ако възникне опасност. Или…

Сега усмивката несъмнено изглеждаше хищна.

— …бихме могли да разберем, ако се опитат да ни измамят.

Хлапето бръкна в обувката си, извади петстотинте лири и ги подаде на Дебелия Ганди. Дебелия Ганди не ги взе. Хлапето остави парите на едно от бюрата. После взе че наистина застана зад Майрън. Майрън му позволи да го направи.

Дебелия Ганди се обърна към картата. Отново разпери ръце. Останалите мъже в стаята стояха с наведени глави и тракаха по клавиатурите.

— Това е нашата оперативна база.

Оперативна база, каза си Майрън. Този тип трябваше да гали плешива котка. Звучеше като злодей от филмите за Джеймс Бонд.

Той погледна през рамо към Майрън.

— Знаеш ли защо не се страхувам да ти кажа всичко това?

— Заради искреното ми лице? Днес вече ми свърши работа.

1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)