Артър & Джордж [bg]

Брайън Уолър не се захвана да упражнява лекарската професия; любителското му стихоплетство така и не се превърна в професионално занимание. Той наследи имение в Ингълтън, Западен Йоркшър и си избра ленивото живуркане на английски земевладелец. Кукувичето вече притежаваше стотина декара собствени гори, обкръжаващи сиво каменно гнездо с името Мейсънгил Хаус. Е, толкова по-добре. Само че още преди да осмисли докрай приятната вест, Артър получи писмо, в което мама го уведомяваше, че заедно с Айда и Додо също напуска Единбург и също заминава за Мейсънгил, където им е приготвена къщичка в имението. Мама дори не правеше опит да се оправдава — да речем, със здравословния въздух или болнавото си дете, — а просто съобщаваше какво става. Или по-точно какво е станало. А, да, все пак имаше някакво оправдание: наемът бил много нисък.

Артър прие всичко това като нещо средно между предателство и отвличане. Категорично отказваше да повярва, че е рицарски жест от страна на Уолър. Един истински галантен рицар би уредил някакво тайнствено наследство да изникне пред мама и нейните дъщери, а самият той би заминал в далечни страни на дълъг и за предпочитане гибелен поход. Освен това не би зарязал Лоти или Кони — с която от двете бе имал закачка. Артър нямаше доказателства и може би ставаше дума само за невинен флирт, породил измамни надежди, но все пак имаше нещо, ако определени намеци и женски недомлъвки означаваха онова, което предполагаше.

Уви, подозренията на Артър не свършваха дотук. Той беше младеж, който обичаше всичко да бъде ясно и сигурно, а се озова в положение, в което липсваше яснота и малкото сигурни неща бяха неприемливи. Че Уолър е нещо повече от наемател беше ясно като бял ден. Често го наричаха семеен приятел, дори част от семейството. Артър не споделяше тия чувства; нямаше никакво желание да му натрапват по-голям брат, особено пък такъв, на когото мама се усмихваше някак особено. Уолър беше с шест години по-голям от Артър и с петнайсет години по-млад от мама. Артър би влязъл и в огъня, за да защити майчината си чест; неговите принципи, чувството за семейство и семеен дълг идваха изцяло от нея. И все пак понякога неволно се питаше как биха стояли нещата при едно полицейско разследване. Какви доказателства и догадки можеха да се изложат пред съда? Ето например само една подробност: баща му беше немощен алкохолик, прибиран от време на време в лечебни заведения, а майка му роди последното си дете, когато Брайън Уолър вече живееше в техния дом, и даде на новороденото четири имена. Последните три имена бяха Мери, Джулия и Джоузефин; галено наричаха бебето Додо. Но първото му име бе Брайън. Покрай всичко друго Артър просто не можеше да го приеме като момичешко име.