Колекционери на смърт [bg]

— А вие какво отговорихте?

Хакам маниерно дръпна от цигарата си:

— Двайсет-трийсет минути.

Върнахме се при колата. Седнах отзад, Хари се настани зад волана. Щом потегли, се проснах на седалката, подпрях глава на скръстените си ръце и се загледах в синьото небе и върховете на дърветата, които пробягваха отстрани. Когато в детството ми у дома започнаха трагедиите, на пръсти излизах от къщата и се скривах в старата ни кола. И до ден-днешен за мен задните седалки са чудесно място за размисъл. Пътуването отзад имаше и още едно предимство — спестявах си ужаса от шофирането на партньора ми. Той обожаваше карането на кола, но не му беше хванал цаката, също както не беше хванал цаката на съчетаването на ярките цветове в облеклото си. Бяхме изминали стотици километри заедно и досега не ме беше убил, но скапаното шофиране му беше нещо като втора природа.

— Не мисля, че Койл е имал среща с проститутката — каза той на огледалцето за обратно виждане. — Бил е в мотела единайсет дни, преди тя да се появи. Не се е криел, регистрирал се е под истинското си име. Може да е бил с жена, която е чакала в колата. Или дори с мъж. Не е бил лудо влюбен в госпожица Барстоу. Тя обаче го обожава. Доста е наивна, както биха казали някои, включително аз. Може би господин адвокатът е изпаднал в криза на средната възраст, за която имаме много примери. Да речем случилото се с Дейл Брайсън.

Дейл Брайсън беше невзрачен трийсет и осем годишен строителен инженер, който преди няколко месеца беше обявен за издирване. След като се разбра, че някой е използвал кредитната му карта в магазин за алкохол, в който бяха застреляли един човек, възложиха разследването на двама ни с Хари. Два дни по-късно заловиха убиеца, но тъй като вече се бяхме захванали, проследихме Брайсън и го открихме в шикозен мотел на магистрала 1-10. Пред стаята беше паркиран нов-новеничък червен биймър кабриолет. Издирваният лежеше гол във ваната, в която беше излял пет каси шампанско от по четирийсет долара бутилката. Леглото беше покрито с плюшени мечета. Брайсън ужасно се сконфузи и не даде никакво правдоподобно обяснение, само промълви:

— Изпитвах необходимост да го направя.

Този случай, макар и доста краен, не беше изключение. Мъжете от висшите слоеве на средната класа сякаш са програмирани да превъртят периода между трийсет и петата и четирийсет и петата си годишнина. Изчезват за около седмица и най-опасното, което могат да направят, е да изпразнят банковите си сметки, за да си купят я моторница, я спортен автомобил. По всяка вероятност Рубин Койл се забавляваше някъде и нямаше нищо общо с жената в бунгалото.

— Има нещо, което ме смущава, Хари.

Колата кривна вдясно, удари се в тротоара, после продължи напред.

— Какво, братле? — попита партньорът ми.

— Сутринта се случи нещо странно. Някакъв старец ми телефонира и попита дали около мъртвата е било намерено някакво произведение на изкуството. Реших, че е поредната откачалка, и го пратих да пасе.