Щастливият странник [bg]

Госпожата се извини, каза, че трябва да донесе още един галон вино и бутилка анасонлийка. Излезе от кухнята, мина през стаите на дългия железничарски апартамент и стигна до най-отдалечената спалня. Там имаше врата. Лари я последва, мърмореше, че ще ѝ помогне с бутилките, сякаш тя може да се изненада или да се разсърди на младежките му пориви. Но когато го чу да заключва вратата зад тях, жената се наведе да вземе огромна червеникава кана от многото наредени до стената. Тогава Лари набра полата и фустите ѝ нагоре с две ръце. Тя се обърна в огромните си розови кюлоти, с разголен корем и го скастри усмихнато:"Eh, giovanotto."[6]Големите облечени копчета на роклята ѝ се измъкнаха от илиците и тя легна по гръб на леглото. Дългите ѝ, увиснали, едрозърнести гърди изскочиха навън, а падналите кюлоти бяха избутани. С няколко мощни, заслепяващи, дивашки тласъка Лари свърши, легна на леглото и запали цигара. Госпожата се закопча, достолепно вдигна червената кана в една ръка, а тънката бутилка анасонлийка в другата и двамата се върнаха заедно при клиентите.

В кухнята госпожа Ле Чинглата наливаше вино и пипаше чашите със същите ръце, с които беше пипала него. Донесе на Лари нова чаша черешова сода, но той беше придирчив и не пиеше, когато тя не се миеше.

Лари се приготви да тръгва. Госпожа Ле Чинглата го последва до вратата и му пошепна:

— Остани, остани да преспиш тук.

Той ѝ се усмихна широко и пошепна на свой ред:

— Ей, майка ми ще иска да ѝ разказвам.

Играеше ролята на безпомощен, предан син, когато трябваше да се измъква отнякъде.

Лари не се прибра у дома. Зави зад ъгъла и се върна в конюшнята. Направи си легло от слама и чул, подложи седлото си за възглавница. Непрестанното шаване на конете в клетките им го успокояваше. Конете не можеха да смутят съня му.

Лежеше и мислеше за бъдещето си, както много нощи преди това, както много млади мъже преди него. Усещаше огромна сила. Усещаше себе си, познаваше себе си, беше роден за слава и успехи. В света, в който живееше, беше най-силният от момчетата на неговата възраст, най-красивият, най-много му вървеше с момичетата. Даже възрастна жена беше негова робиня. А тази вечер беше набил един възрастен мъж. Беше само на седемнайсет, а в младия му ум светът оставаше неподвижен. Нито той щеше да стане по-слаб, нито светът — по-силен.

Ще бъде могъщ. Ще направи семейството си богато. Мечтаеше за заможни млади американски момичета с автомобили и големи къщи, които се омъжват за него и обичат семейството му. Утре преди работа щеше да отиде до Сентрал Парк с коня и да поязди по алеите.

Представи си как слиза по Десето авеню с богато момиче под ръка и как всички го гледат с възхищение. Момичето ще обича семейството му. Той не беше суетен. Не си представяше, че някой може да гледа презрително на майка му, на сестра му, на приятелите му. Защото ги смяташе за нещо необикновено, щом бяха част от него. Имаше наистина непокварен ум и докато спеше във вмирисания яхър, като каубой в каменна прерия, току-що покорил мъж и жена, Лари Анджелуци не се съмняваше в щастливата си съдба. Спеше спокойно.