Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Ала слабото бледо момиче, което неведнъж бе побеждавало и двамата братя при надбягвания или лов, след постъпването си в храма се беше превърнало в стройна и добре оформена красавица. Гладката й кожа бе добила лек виолетов оттенък, а здрачно-синята й коса се беше посребрила. Мишите й някога черти бяха станаха по-плавни и много по-женствени и привлекателни.
Може би дори твърде привлекателни.
— Х-м-м — провлачи Илидан, недостатъчно впечатлен. — Това ли беше всичко?
— Това е добро начало — изръмжа учителят им. Огромната му сянка надвисна над тримата млади нощни елфи, задържайки дори неспиращата уста на Илидан.
Макар всеки от тях да бе над два метра висок, младежите изглеждаха като джуджета пред Ценариус, който се издигаше над три. От кръста нагоре тялото му приличаше на елфите от расата на Малфурион, независимо от лекия смарагдов оттенък на кожата. Само дето беше много по-мускулест и от двамата си ученици. Надолу обаче всякаква прилика изчезваше. Все пак Ценариус не беше обикновен нощен елф. Дори не беше смъртен.
Беше полубог.
Само той знаеше произхода си, но поне едно беше сигурно. Ценариус бе не по-малка част от великата гора, колкото и тя от него. Когато се бяха появили първите нощни елфи, полубогът отдавна беше там. Претендираше за родство с тях, но никога не каза каква е връзката му с тяхната раса.
Малцината, които идваха при него за напътствия, винаги се връщаха докоснати, променени. А други никога не се връщаха, до такава степен повлияни от ученията му, че предпочитаха да се присъединят към полубога в защитата на неговите владения. Вече не бяха нощни елфи, а пазители на гората, промени дори физически.
От главата на Ценариус се спускаше гъста мъхестозелена грива, изпод която наблюдаваше доволно учениците си с очи от чисто злато. Потупа нежно Малфурион по рамото с ръка, завършваща с нокти като от чепато старо дърво — които при все това можеха да разкъсат елфа на парчета без капка усилие — а после отстъпи… на своите четири силни крака.
Горната част от тялото на полубога може и да приличаше на елф, ала долната принадлежеше на огромен благороден елен. Ценариус се движеше без усилие, бърз и ловък колкото всеки един от тримата приятели. Притежаваше скоростта на вятъра и силата на дърветата. В него се отразяваха животът и здравето на земята. Той бе едновременно нейно дете и баща.
И също като елен, Ценариус имаше рога — дълги и величествени рога, които хвърляха шарена сянка върху суровото му, но бащинско лице. В съревнование с дългата му гъста брада, те бяха най-яркото доказателство, че каквато и връзка да имаше между полубога и нощните елфи, тя се криеше нейде далеч в миналото.
— Всички се справихте добре — добави той с глас, който винаги звучеше като гръмотевица. В брадата му в буквален смисъл растяха листа и клонки, а косата му се люлееше всеки път, когато божеството заговореше. — Сега вървете. Върнете се сред своите за известно време. Ще ви бъде от полза.
И тримата се изправиха, но Малфурион се поколеба. Той се обърна към спътниците си и каза:
— Вие вървете напред. Ще се срещнем в края на пътеката. Трябва да поговоря с Ценариус.
— Можем да те изчакаме — отвърна Тиранде.
— Няма нужда. Не смятам да се бавя.
— Добре тогава — бързо ги прекъсна Илидан и хвана момичето за ръката. — Да го оставим. Ела, Тиранде.
Тя хвърли на Малфурион един последен дълъг поглед, а той се извърна, за да прикрие своите емоции. Изчака двамата да се отдалечат и после отново се обърна към полубога.
Залязващото слънце създаваше сенки в гората, които изглеждаха така, сякаш танцуват за забавление на Ценариус. Кентавърът се засмя на играта им, а дърветата и другите растения закимаха в унисон.
Малфурион падна на едно коляно, вперил поглед в земята.
— Шан’до — започна той, обръщайки се към Ценариус с титлата на древния език, която означаваше „почетен учител“. — Прости ми за въпроса…
— Не бива да се държиш така пред мен, младежо. Изправи се…