Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
3. ВТОРАТА ВРАТА НА СЪНУВАНЕТО
Благодарение на упражненията си аз установих, че един учител по сънуване трябва да си служи с обобщения в напътствията си, за да наблегне по-добре на някои неща. Когато ми постави първата задача, дон Хуан всъщност искаше да развивам сънното си внимание, като го съсредоточавам върху елементите на сънищата си. Основният му мотив в дадения случай беше идеята за осъзнаване на заспиването. Неговата уловка беше да ми каже, че единственият начин човек да осъзнае заспиването е да изследва съдържанието на сънищата си.
Още в самото начало на практическите занимания разбрах, че най-важно е упражняването на сънното внимание. За разума на обикновения човек е просто недопустимо, че някой може да се обучи да действа съзнателно в такава област, каквато са сънищата. Дон Хуан обаче твърдеше, че за ефикасността на това обучение е нужно постоянство, а то е нещо, с което разумът и всичките му „отбранителни съоръжения“ не могат да се справят. Рано или късно рационалните бариери падат под натиска на постоянството и сънното внимание е в пълната си сила.
Докато се упражнявах да го съсредоточавам и задържам върху елементите на сънищата си, започнах да изпитвам една особена самоувереност, която така ме изуми, че реших да споделя това с дон Хуан.
— Навлизането ти във второто внимание е онова, което поражда чувството на увереност — рече той. — Сега е нужно да проявиш още по-голяма трезвост, отколкото преди. Напредвай бавно, но без да спираш и най-вече не говори за всичко това. Просто го прави!
Казах му, че съм проверил на практика истинността на твърдението му, че ако човек хвърля бегли погледи на нещата, които участват в съня, образите не се разсейват. После прокоментирах, че най-трудното в цялата работа е да се разруши първоначалната бариера, която ни пречи да разглеждаме сънищата като поле за съзнателна дейност. Поисках мнението на дон Хуан по въпроса, защото твърдото ми убеждение беше, че тази бариера е психологическа и е възникнала в резултат на насадените ни от обществото представи, които поощряват пренебрежителното ни отношение към сънищата.
— Тази бариера е нещо повече от насадена представа — отвърна той. — Тя е първата врата на сънуването. Сега, когато вече си я преодолял, направо ти се струва нелепо, че хората не могат да се спират по своя воля и да разглеждат елементите на сънищата си. Но тази увереност е погрешна. Първата врата е свързана с потока на енергия във вселената. Тя е едно природно препятствие.
Тогава дон Хуан ме накара да се съглася, че ще разговаряме за сънуването само във второто внимание и когато той намери за уместно. Насърчи ме да се упражнявам междувременно и обеща да не ми се меси.
Когато понатрупах опит в „нагласяването“ на сънищата, започнах често да получавам усещания, които ми се виждаха изключително съществени, като например чувството, че, заспивайки, се търкулвам в някакъв ров. Дон Хуан никога не ми каза, че това са незначителни неща, а ме остави да ги описвам в бележките си. Сега осъзнавам колко ли смешен съм му изглеждал. Ако трябва аз днес да обучавам някого в сънуване, категорично бих се противопоставил на подобно поведение. Той обаче просто ми се присмиваше, като ме наричаше прикрит егоцентрик, който уж се бори с чувството за собствена значимост, а в същото време си води най-подробен, свръхличен дневник „Моите сънища“.
При всеки удобен случай дон Хуан изтъкваше, че енергията, необходима за освобождаване на сънното ни внимание от затвора на насадените ни от обществото представи, се добива при преразпределяне на вече съществуващата ни енергия. Това е съвършено вярно. Изплуването на нашето сънно внимание е пряка последица от преустройството на живота ни. Понеже, както казваше дон Хуан, няма как да почерпим допълнителна енергия от някой външен източник, трябва да преразпределим онази, с която разполагаме, с помощта на всички достъпни за нас средства.
Той упорито твърдеше, че магьосническият начин на живот е най-доброто средство, с което, образно казано, можем „да смажем колелата“ на това преразпределяне, а от всички характерни особености на този начин на живот най-ефикасна е „загубата на чувството за собствена значимост“. Дон Хуан бе напълно убеден, че магьосниците се нуждаят от тази особеност във всичко, което правят, затова полагаше огромни усилия да подтикне учениците си към осъществяване на това изискване. Според него чувството, че сме значими, винаги е било не само най-големия враг на магьосниците, но и проклятието на човешкия род.