Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Нямам думи да изразя благодарността си, Асара! — възкликна Мишани, вдигайки поглед от книгата.
— Приеми я като скромна награда за помощта, която ни оказа, за да постигнем това споразумение — отвърна някогашната прислужница на Кайку. — Сега поне ще имаш какво да четеш по пътя за вкъщи.
Асара забеляза, че няколко души я гледат търпеливо, ето защо се извини на събеседничката си и отиде да поговори с тях. Мишани остана загледана в книгата, без да се осмелява да я разгърне, замислена за майка си. След известно време напусна незабелязано тържеството и се прибра в покоите си; желанието да празнува изведнъж я беше напуснало.
Реки и съпругата му се любиха в най-голямата спалня в резиденцията на рода Танатсуа в Муйа, само на няколко метра от мястото, където Асара бе убила натрапника предишната нощ. Сребристата светлина на самотната луна Иридима галеше обсипания с миниатюрни капчици влага гръб на жената, която се поклащаше грациозно върху съпруга си. Когато и двамата достигнаха до кулминацията, Асара се излегна върху партньора си и се загледа в лицето му, а пръстите й си играеха с косата му.
— Успяхме… — промълви нежно тя.
Реки кимна усмихнато, все още в плен на сладострастната омая. Красавицата усещаше как сърцето му бие в унисон с нейното през слабичкия му гръден кош.
— Успяхме — повтори младият мъж, надигайки се на лакти, за да я целуне.
Когато отпусна отново глава върху възглавницата, тя продължи да си играе с косата му, след което прокара пръсти по белия му кичур и погали белега, който започваше от лявото му око и стигаше до челюстта му.
— Обичам този белег.
— Зная — усмихна се Реки. — Никога не го оставяш на мира.
— Интересен ми е — рече Асара. — Никога не ми остават белези.
— На всеки му остават — отбеляза мъжът.
Тя не каза нищо и продължи да го гледа, наслаждавайки се на допира на голите им тела. Сегашният Реки не приличаше на онова момче, което бе прелъстила преди няколко години в Императорската цитадела. Загубата на бащата и сестрата и внезапно стоварилото се бреме на отговорността върху него бяха разкъсали пашкула на юношеството, разкривайки мъжа, скрит под него. Реки вече не бягаше от реалния живот в света на книгите, нито пък бе потискан от тираничния си баща Горен или пък засенчван от жизнената Императрица Лараня; той нямаше друг избор, освен да се справи с трудностите, които животът му беше поднесъл, и всички — включително и той самият — бяха изненадани от крайния резултат. Момчето, което хората смятаха за хилаво и слабохарактерно същество, продължаваше да е слабо физически, но демонстрира такава сила на волята, каквато никой не бе очаквал, а времето, което бе прекарало в четене на книги, беше изострило и без това високата му интелигентност. Самоувереността му бе нараснала многократно, подпомогната не на последно място от спиращата дъха красавица, която — за негово учудване — бе останала с него през всичките му изпитания и неуморно го подкрепяше. Реки я обичаше безумно; невъзможно бе да не се влюбиш в такава жена.
Естествено, младият баракс нямаше никаква представа, че тя бе причинила гибелта на сестра му Лараня, с което бе предрешила и смъртта на баща му Горен. Никой не знаеше това, освен Асара, а тя нямаше намерение да огласява тази мрачна тайна.
Родът Танатсуа бе винаги сред най-могъщите благороднически семейства на Тчом Рин, дори и след жестокото клане в прохода Джуача, отнело живота на баракс Горен. Неголемият брой войници, които бяха загинали там, не бе накърнил могъществото на фамилията, защото основните й сили се намираха все още в Джоспа, неспособни да реагират толкова бързо на известията за кончината на Лараня. Под умелото ръководство на Реки обаче за последните четири години родът Танатсуа се бе издигнал до най-влиятелната аристократична фамилия в пустинята.
Ала в интерес на истината не всичко се дължеше на него. Обстоятелствата бяха проработили в негова полза. Пустинята продължаваше да бъде костелив орех за Чаросплетниците, защото Различните хищници, от които се състояха армиите им, не бяха пригодени към пясъците и се оказваха в неизгодно положение в Тчом Рин. През последните месеци обаче се появи нов вид Различни зверове, който сякаш бе роден за пустинята, и тези твари започнаха да опустошават териториите в близост до планините. Джоспа, седалището на рода Танатсуа, се намираше дълбоко в сърцевината на Тчом Рин и още не бе застрашено от новата заплаха, ала другите аристократични семейства веднага осъзнаха опасността, в която се намираха, и изведнъж идеята за обединението им се стори неустоимо привлекателна. За разлика от тях, родът Танатсуа изобщо не бе пострадал от тези нападения.