Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Голяма късметлийка съм, нали? — усмихна се Асара.
— Предполагам, си научила за събитията в Джурака?
— Разбира се. — Сестрата до подиума им бе разказала за случилото се, след като жените от Аления орден, присъствали при падането на града, я уведомиха за поражението.
— Този договор трябваше да бъде подписан по-рано — въздъхна Мишани. — Не можем да си позволим да бъдем разделени.
— Ако си мислиш, че обединението на пустинните баракси ще допринесе някаква полза на запада, значи си голяма оптимистка — отбеляза Асара. — Те няма да ви се притекат на помощ.
— Зная това — отсече жената с оранжево-кафявата рокля. — Но докато Чаросплетниците пилеят ресурсите си в усилията си да завладеят пустинята, вниманието им ще бъде отклонено от нас. С това съглашение и сътрудничеството между пустинните баракси може никога да не завземат Тчом Рин.
— О, не бъди толкова сигурна — усмихна се загадъчно Асара и взе една чаша от слугата, който тъкмо минаваше покрай нея със сребърен поднос в ръка. — Те вече владеят цялата северна половина на континента и югоизточния бряг на Сарамир. Ние държим само Южните префектури — и то едва-едва — и Тчом Рин. Обкръжени сме и откакто започна войната, все отстъпваме. Зад непробиваемите си бойни редици Чаросплетниците могат да си позволят да приложат всеки план, който им хрумне, като тези… фейа-кори например — и Асара махна пренебрежително с ръка.
— Не споделям черногледството ти — отвърна Мишани. — Позициите на Чаросплетниците не са толкова непоклатими, колкото изглеждат. Самата им същност подкопава плановете им. Териториите им са застрашени от глад заради влиянието на вещерските камъни, а ние все още държим най-големия дял плодородни земи на континента. Вещерите трябва да изхранват армиите си, а те се състоят от хищници, които се нуждаят от големи количества месо. Без посевите добитъкът им ще измре и Различните им зверове ще започнат да гладуват.
— Как стои положението с вашите посеви?
— Имаме достатъчно, за да изхраним Префектурите — обясни последната издънка на рода Коли. — Обстоятелството, че сме изтикани в ъгъла, в случая само ни е от полза — ако трябваше да се грижим за целия Сарамир, щяхме да го уморим от глад, а така разполагаме с достатъчно провизии. А и научих, че след падането на Утракса покварата в земята вече не е толкова силна.
— Наистина ли? — учуди се съпругата на баракс Реки. Това бе съвсем прясна новина, която още не бе стигнала до нея. — Това означава, че заразата може постепенно да изчезне от само себе си и земята ще се изцели. Стига само вещерските камъни да изчезнат…
— Точно така — кимна Мишани. — Можем само да се надяваме, че ще стане тъй.
Двете жени останаха една до друга, докато Реки приключи с речта си, след което благородниците се отдадоха на разговори помежду си. Обичайните интриги и машинации явно бяха оставени на заден план, ала въпреки това в губернаторския двор се усещаше известно напрежение. Асара се увери, че човекът, който бе изпратил среднощния убиец, е забелязал неумолимия й взор, ала продължи да го наблюдава, докато той не отмести поглед.
— Ще се отправиш ли отново на запад, след като съглашението е вече подписано? — обърна се съпругата на Реки към Мишани, без да отделя очи от коварния благородник.
— Налага се — отвърна събеседничката й. — Отсъствах прекалено дълго. Тук има и други, които могат да заемат мястото ми. Юги има нужда от очите и ушите ми сред благородническите семейства на Префектурите. — Истината беше, че изобщо не й се тръгваше, въпреки че не можеше да отрече носталгията, която я измъчваше. Прекосяването на планината обаче щеше да е опасно, а спомените й от идването й тук никак не бяха приятни.
— За малко да забравя — възкликна Асара. — Имам подарък за теб. Изчакай ме тук.
Тя се скри сред тълпата, връщайки се след броени секунди с изящна черна книга. Корицата й бе инкрустирана със златни филигранни орнаменти и извити пиктограми, изписващи заглавието на Висшия сарамирски.
Времето, което Мишани бе прекарала в императорския двор в Аксками, я бе научило да прикрива умело реакциите си, използвайки лицето си като маска, ала щеше да е много грубо да не изрази възторга си при вида на подобен дар. Тя пое книгата от ръцете на събеседничката си с благодарствена усмивка.
— Последният шедьовър на майка ти — рече Асара. — Помислих си, че ще се радваш да го прочетеш. Това е първият екземпляр, който пристигна в града.
— Как се сдоби с него? — попита Мишани, прокарвайки връхчетата на пръстите си по позлатената корица.
Съпругата на Реки се засмя.
— Не е ли забавно? В момента страдаме от дефицит на толкова много неща заради войната, ала книгите на Мураки ту Коли явно успяват да достигнат навсякъде — каза тя, след което добави с дяволит блясък в очите: — Познавам един търговец, който пренася контрабандно произведения на изящните изкуства и книги. Подозирам, че краде по-голямата част от завзетите от Чаросплетниците територии, където едва ли се нуждаят от такива неща. Помолих го да потърси творбите на майка ти.