Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Сигурно сте прегладнели. Ще ме заведеш ли до масата? — Той освободи ръката си от Лин, наведе се и прошепна: — И внимавай да не се блъсна в пейката.
— Да, сър. — Доволен от завръщането на баща си, твърде млад, за да бъде сантиментален, Кимбол се усмихна. — Няма да допусна да се прекатуриш. Сложи си ръката на рамото ми. Искаш ли да седна до теб и да ти нарежа месото? Куинтината12 днес ме събори от коня само един път, а Клер четири пъти… Ето пейката, татко, повдигни крака си над нея… Но дядо казва, че ще стане силен рицар, ако продължава да работи. Той е на седем години и аз му казах, че когато бях колкото него, не бях така добър, но той не е толкова голям, колкото бях аз дори и тогава, но дядо казва, че има добра стойка. Ето ти твоята тарелка13, напипа ли я? — Той взе ръката на Уилям и я сложи върху грубия дървен съд.
— Да, благодаря ти, Кимбол. — На устата на Уилям се появи усмивка. — Липсвах ли ти?
— Е — осемгодишното момче се замисли. — Ти всъщност не си беше отишъл. Но не искаше да ти говоря.
— Зная. Съжалявам, това няма да се повтори. — Той вдигна ръка и намери лицето, а после и главата на момчето и приглади рошавата му коса. — Кажи ми, кой е този Клер?
— Защо? Това е братчето на лейди Сора — отговори Кимбол изненадан. — Той седи на края на масата. Обикновено се храним в една тарелка.
— Неин брат?
— Дядо го взе да го обучава, иначе не искала да дойде. От пролетта е тук, заедно с лейди Сора. Тя е мила. Грижи се за нас, говори ни, а вечер ни целува за лека нощ. Маже със зарасличе раните ни. Само дето ни накара да направим пролетна баня. И при теб ли заповяда на слугите да те съблекат и да те хвърлят в чебъра?
На масата настана гробна тишина. Всички очакваха да чуят неговия отговор.
— Не, синко — промърмори Уилям. — За възрастните, които без съпротива влизат да се къпят, има специална награда.
Около масата се чу сподавен смях и подчинените и приятелите на Уилям кимнаха и си смигнаха.
Той се беше върнал. Техният господар се беше върнал.
— Ти хареса ли наградата си? — попита лорд Питър, седнал отляво на Уилям.
Уилям се усмихна приветливо.
— Наградата ми беше една много съвършена млада девойка, която изпитваше силно желание да обслужи господаря си. Имаше прекрасно тяло и приятни зъби. Приличаше на онази съвършена девойка, която целунах в чебъра.
Пажът, който поднасяше храната, изпусна голямата дървена лъжица, горещата супа се разплиска на пода и той отскочи настрана. Тракането на дървото по плочите, звукът на влачещите се крака, шепотът на неговите извинения — всичко отекна в голямата зала, докато присъстващите, които знаеха за случката, обръщаха погледите си ту към Сора, ту към Уилям.
Уилям, разбира се, не знаеше кого другиго гледаха, но съзнаваше, че вниманието на всички е насочено към него и продължи:
— Да, татко, аз съм сляп. Но не съм малоумен. Девойката в чебъра гореше от такъв невинен огън, какъвто никоя друга не може да постигне. Нейната сладка уста ме омагьоса. Не зная коя беше, или каква беше, или защо не мога да я имам, но тя е незабравима. И докато не я имам, няма да легна с друга.
3.
— Уилям, престани да целуваш прислужничките. — Сора удари кожените си ръкавици в дланта на ръката си.
Уилям потупа момичето по задника и то скочи от скута му, като се кикотеше.
— Благодаря ти, скъпа, но ти не си онази — прозвуча гласът му от заградената ниша, където той работеше с брат Седрик.
Единствената беда на Уилям, според Сора, беше пристрастяването му към целуване на прислужничките. Реагираше бързо при всеки допир на женска дреха до ръката му. Сграбчваше и целуваше безразборно, стари и млади, неомъжени и омъжени, добри и свадливи. Жените се смееха и отвръщаха на целувката му или се опитваха да избягат, но той винаги отговаряше: „Ти не си онази“, и ги пускаше.
Топло чувство изпълваше Сора, когато чуваше как ги отхвърля, но нещо се свиваше в стомаха й, докато слушаше целувките му.
Уилям извика подир виночерпеца, който се промъкваше покрай Сора, застанала на входа:
— Трябва да ми довеждаш нови девойки. Как мога да намеря онази мистериозна жена, ако непрекъснато целувам все едни и същи.
— Не ги целувай! — повтори тя раздразнено.
— Но аз искам да ги целувам.
Сора вдигна ръце във въздуха.
— Ти си безнадежден.
— Само любопитен.
— За излизане ли сте облечена, лейди Сора? — Съвсем съзнателно брат Седрик даде на Уилям необходимата информация.
— Ще излезеш ли да пояздиш този прекрасен следобед? — попита Уилям.
12
чучело, поставено на стълб, което се използва като обект при средновековния спорт на събаряне — Б.пр.
13
плитка дървена чиния — Б.пр.