Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Вие ми обещахте плата от Франция. Ще накарам жените веднага да започнат да ми шият нови дрехи. — Тя кимна величествено с глава и хвана Мод за ръка. Като дърпаше кучето за врата, Сора заповяда: — Към стаята ми.
Лорд Питър с интерес наблюдаваше как се отдалечиха, след което възхитено повтори:
— По дяволите! Какво ти казах? Лейди Сора поставя всеки на мястото му.
— Чиба! Хайде, куче, излизай оттам, мястото ти не е в спалнята на миледи.
— Остави го, Мод. Ако не го оставиш вътре, ще има да драска по вратата.
— Всяко глупаво куче на света ви боготвори. Идете при огъня и свалете тези мокри дрехи. Това студено пролетно време не е за баня — сгълча я Мод.
— Не съм я предвиждала! — възрази Сора, докато се мъчеше да развърже шнура на дрехата. — О, помогни ми, затегнал се е.
Мод остави дрехите, които изваждаше от сандъка, и побърза да помогне на господарката си.
— Да, мокър е. Изглежда, лорд Уилям го е затегнал. Ако не ви познавах добре, миледи, бих казала, че изпълнението ви в чебъра беше като на много опитна жена.
— Аз съм опитна жена… — Сора я дари с една очарователна усмивка. — Вече.
— Не съм виждала такава страст от времето, когато майка ви за първи път помогна на баща ви да се изкъпе. Тогава тя също беше девойка, но не за дълго.
— Бях любопитна. — Тя повдигна нагоре ръце и остави Мод да й свали дрехите.
— Любопитство, нали? — Мод я погледна замислено. — Не, виждала съм и по-рано любопитство, но това беше друго.
Възбудена от интерес, който не можеше да си обясни, Сора попита:
— Как изглежда той, Мод?
— Това е любопитство. — Като отстъпи назад, тя огледа голото тяло на Сора. — Ах, лейди Сора, колко сте красива! Трябваше да се омъжите и да легнете в съпружеско легло още тринайсетгодишна, като другите жени.
— И може би да умра на петнайсет при раждане.
— Каквато е Божията воля, но аз копнея да държа в ръцете си вашите бебета. Все още не е късно, нали знаете. Вие сте едва деветнайсетгодишна.
Сора прегърна старата жена.
— Едва деветнайсетгодишна? Ха! Отдавна преминала възрастта за омъжване. Не ми подхвърляй напразни надежди, Мод. Мога да живея примирена със съдбата си, но ако започна да мечтая за мъж, за собствен мъж… — Тя потрепери. — Студено ми е.
Мод взе една груба кърпа и разтри гърба на Сора, после й я подаде и заповяда:
— Изсушете си косата. Голям е.
— Кой?
— Кой! — озъби се Мод.
— Уилям? Зная, че е голям! Чувам гласа му ей тук. — Сора вдигна ръка над главата си. Тя свали шапчицата от главата си и изстиска водата от дългата плитка, която висеше през рамото й. — Той е чудесен жребец, висок и мускулест. Има приятен глас, много приятен. Всичко това зная. Но как изглежда?
Мод нахлузи една суха женска риза през главата на Сора и я издърпа надолу.
— Лицето му е широко и строго; рядко се усмихва. Но когато се усмихне, Божичко! Трапчинките на бузите му се виждат дори през рошавата му брада. Толкова е рус, толкова е светъл, че в чебъра приличаше на златен. — Мод опипа лицето на Сора.
Съсредоточена, с леко отворена уста, от която се виждаха белите й зъби, Сора поглъщаше всяка дума. Ръцете й, заети с разплитане на плитката, замръзнаха във въздуха. Гръдният й кош се повдигаше и спускаше, очите й блестяха.
В израза на лицето и в неочаквания й интерес Мод съзря надежда за бъдещето на своята господарка. Съвсем преднамерено тя продължи подробното си описание:
— Той е от онзи тип мъже, по който жените се захласват. Която и да облекат и му изпратят, с желание ще му се отдаде, уверявам ви.
— Това ме успокоява — каза Сора кисело, като отново се захвана с плитката си.
— Да, сигурна съм. — Мод се изкикоти. — Това ще успокои и мен.
Когато вратата на господарската спалня се отвори и Уилям излезе хванат за ръката на Лин, лорд Питър трябваше да положи доста усилия, за да не се разплаче. Синът му се беше върнал.
Брадата на Уилям беше ниско подстригана и разкриваше силната му заострена брадичка. Подрязана на бретон над веждите и изравнена на врата, косата му се полюшваше в такт със стъпките. Движеше се изправен, с твърда стъпка и опънати назад рамене.
Уилям се беше върнал.
— Татко! — Кимбол стана от пейката до голямата маса и скочи на пода. — Татко. — Той изтича към него и го хвана за ръка.
— Да, синко? — Уилям наведе глава, сякаш да погледне момчето. — Всички ли са на масата? Закъснял ли съм?
— Чакахме те. Лейди Сора съобщи, че си имал много вълнения и трябва да подремнеш, но дядо каза, че къпането не е лека работа и настоя да те изчакаме. Така че лейди Сора нареди да приготвят супа, а през това време послушахме музика. Нейното изпълнение на арфа ми прилича на ангелско пеене. Но вече прегладняхме.