Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
С бързи движения прибра пакета под сакото си, искрящо синьо на цвят, но не успя да затвори чекмеджето, когато в стаята влезе една девойка. Бидълс позна пълничката приятелка на госпожица Мидълтън, която я придружаваше на бала. Безпокойствието му изчезна на мига. Една лекомислена девойка. Никаква заплаха.
Тогава с изненада забеляза как светлите очи на момичето обхождат стаята, забелязват чекмеджето и близостта на Бидълс до масата. Едно хитро пламъче блещукаше в обвиняващия поглед.
— Виж ти! Лорд Бидуел, какво правите тук? — попита настоятелно, докато се приближаваше. Спря се точно пред него.
Бидълс се превърна в ексцентричната личност, която всички познаваха, и я поздрави с галантен поклон.
— А, госпожица… Халифакс, нали?
Госпожицата не изглеждаше впечатлена.
— Да.
— Каква приятна изненада — наведе се да целуне ръката й и така получи възхитителна гледка към деколтето й. С изненада установи, че е развълнуван. — Не мога да ви опиша, колко се радвам да се запознаем.
Очакваше тя да се сконфузи, типична реакция на повечето дебютантки, затова се изненада, като видя апатичната й усмивка.
— Наистина ли?
— Да не би да се съмнявате в мен?
— Доколкото си спомням, пътищата ни вече са се пресичали, милорд. Възможно ли е да не сте забелязал?
Бидълс примигна. Може би подценяваше тази жена. Странно, в действителност.
— Би било непростимо от моя страна да не забележа млада дама с красота като вашата — отговори с лекота. — Макар че, признавам си, досега не знаех каква изключителна хубост притежавате. Скъпа моя, спирате дъха ми.
— Гледай ти! Наистина, господине, ласкаете ме.
Бидълс отново насочи погледа си към разкошните извивки.
— Не е така, уверявам ви. Рядко имам удоволствието да наблюдавам подобна красота.
— Ласкателство, без съмнение. — Усмивката на Ана започна да изчезва при вида на отвореното чекмедже. — Търсехте нещо определено ли, лорд Бидуел?
Мъжът се поколеба пред тази неочаквана ситуация. Добре, добре. Това момиченце определено превъзхождаше болшинството. Погледна я със засилен интерес.
— Търсех някакъв лист и перо, за да оставя бележка на госпожица Мидълтън. Изглежда точно сега е заета и трябва да дойда друг път.
— Жалко — промърмори тя, без да повярва дори и за секунда на обяснението му. — За нещо важно ли искахте да разговаряте с нея?
— Не, не, няма значение.
— Може би аз ще мога да й предам съобщението ви.
Той се усмихна — находчива беше.
— Само й предайте, че очаквам да я видя тази вечер у лейди Ланбергер. И вас също, скъпа моя.
Ана смръщи вежди.
— И по тази причина дойдохте на визита?
— Толкова добра причина, колкото и всяка друга, не мислите ли?
— Щом вие го казвате…
— Така е, без съмнение — още веднъж Бидълс й отправи поклон, този път по-дълбок. — А сега трябва да вървя. Денят на един джентълмен е пълен със задължения. Сигурен съм, че разбирате. До довечера!
Без да чака отговор, той излезе от стаята и се запъти безшумно към задния изход. Не можеше да излезе през централния вход, щеше да се наложи да дава обяснения на майордома как е влязъл. Освен това предпочиташе задните врати.
Ще трябва да наблюдава госпожица Феърфакс. Беше по-интелигентна от връстничките си и се съмняваше в него. Нямаше да му е от полза, ако реши да се намеси. И освен това (ако трябваше да бъде честен), го бе заинтригувала в много отношения. Без да иска, разтегли устни в усмивка.
Изведнъж животът му не изглеждаше толкова скучен.
Глава 4
Скъпо дневниче,
Робуването на модата винаги ми е изглеждало абсурдно. Осъждаме идеята да се измъчват дори и най-опасните затворници и, без съмнение, по собствена воля се подлагаме на безброй мъчения в името на красотата.
Господата пристягат вътрешностите си с корсети, докато лицата им станат пурпурни. После губят голяма част от деня да нагласят връзката си, която се разхлабва веднага след влизането им в претъпканата бална зала. Жените, разбира се, сме още по-глупави. Не само прекарваме повече часове в пробване на рокли, отколкото в носенето им, ами и позволяваме на камериерките си да ни скубят косите до болка. И ако това не е достатъчно, не си лягаме, без да наклепем лицето си с някоя гадост, която обещава по-мека кожа, по-малко лунички и свеж невинен цвят.
А какво може да се постигне, ако впрегнем същото това внимание и тези усилия в името на прогреса на Англия!
Макар че като имам пред вид жалкия умствен багаж на повечето себеподобни, май е по-добре да се занимават с досегашните си безсмислени занимания. Прогресът на Англия не трябва да се оставя в ръцете на някого, който смята, че Земята трябва да спре да се върти, докато лъснат ботушите му.