Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]

Той си спомни, че първият шок в този момент беше, когато откри, че наистина има душа.

Всъщност той винаги приемаше, повече или по-малко, че има едим брой душа, както си имаше пълен комплект от всичко останало, и освен това по две бройки от някои неща, но всъщност внезапното сблъскване с нещото, таящо се дълбоко в него, доста сериозно го е пораздрусало.

И после да открие (това беше втория шок), че не страшно прекрасния обект — който той, като човек в неговото положение, имаше естественото право да очаква — го беше покъртил отново.

После той обмисли в какво положение всъщност се намираше, и шокът, който отново се стовари върху него, го накара да повърне питието си. Той го направи бързо, преди нещо да може да му се случи. После бързо изпрати още едно да последва първото надолу да провери дали всичко е наред.

— Свобода — каза той на висок глас.

Трилиън се качи на мостика в този момент и каза няколко ентусиазирани неща за съшността на свободата.

— Не мога да се справя с това — каза мрачно той и изпрати надолу трето питие, за да види защо второто още не е докладвало за състоянието на първото. Той погледна несигурно двата и образа и си хареса десния.

Той изля едно питие от другото си гърло с мисълта, че то ще препречи пътя на предишното, ще събере мощта си с него и заедно ще издърпат второто. После всичките три ще отидат да търсят първото и да му говорят много, а може би и да му попеят малко.

Той не можеше да бъде уверен дали четвъртото питие е разбрало всичко това и изпрати надолу петото, за да разясни попълно плана, и шестото за морална поддръжка.

— Много си пил — каза Трилиън.

Главите му се сблъскаха, докато се опитваха да подредят четирите й образа, които сега можеше да наблюдава в цял ръст. Отказа се и погледна навигационния екран, и с голямо учудване видя на него доста феноменално количество звезди.

— Вълнение и приключения и наистина диви неща — промърмори той.

— Виж — каза тя със симпатична нотка в гласа си и приседна до него, — не разбирам защо искаш да се почувстуваш непотребен за малко.

Той се извърна към нея. Никога преди не беше виждал някой да седи в собствения си скут.

— Оу — каза той и изпи още едно питие.

— Ти завърши мисията, към която се стремеше от години.

— Не съм. Опитвах се да избягвам да се занимавам с това.

— Вече я завърши.

Той изгрухтя. Изглежда някой провеждаше отчайващо парти в стомаха му.

— Мисля, че това ме довърши — каза той. — Ето ме и мен, Зейфод Бийблброкс — мога да отида навсякъде и да направя всичко. Имам най-великият кораб в познатото небе, имам си момиче, с което нещата като че ли вървят по-гладко.