Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]

— Протягаше ли се величествено през стотиците мили?

— Протягаше се величествено през стотиците мили.

— Изгубваше ли се като сребърна нишка надалеч в невидимата мъгла?

— Да — каза Марвин, — искаш ли да чуеш тази история?

— Искам да чуя речта ти — каза дюшекът.

— Това е, което казах. Казах: „Бих искал да кажа, че е голямо удоволствие, чест и привилегия за мен да открия този мост, но не мога, защото изходните ми вериги са извън строя. Мразя ви и ви презирам всичките. Обявявам тази нещастна киберструктура за открита за немислима злоупотреба от страна на всички, които своеволно ще минат по нея.“ И се включих във веригите за откриване.

Марвин спря, припомняйки си момента.

Дюшекът се омагьоса и пробягна. След това подцопна, гупна и се изпротегна, като последното го направи по особено подпляскващ начин.

— Вуун — изпръхтя той накрая. — И това беше великолепен случай.

— Наистина великолепен. Мостът, проснал хилядомилните си арки, потъващи в блатата, и всички се носеха по него.

Получи се ужасно тъжна пауза в този момент от разговора и през нея сто хиляди човека казаха „ууп“, и отбор бели роботи слязоха от небето като семена от глухарче, носейки се по вятъра в стройна бойна формация. След кратък жесток момент те всички дойдоха там, в блатото, развинтиха счупения крак на Марвин, и после се качиха обратно в кораба си, който каза „фууп“.

— Виждаш ли тези неща, с които трябва да преживявам? каза Марвин на гърчещия се дюшек.

Изведнъж, секунда по-късно, роботите се върнаха за друго жестоко действие, и когато този път си тръгнаха, дюшекът беше останал сам в блатото. Той вече беше примрял от страх и подцопна с учудване и тревога. Повдигна се, за да погледне над тръстиката, но нямаше нищо за гледане, само още тръстика. Той се ослуша, но по вятъра не идваше никакъв шум освен познатите му звуци, издавани от полулуди етимолози, подвикващи си отдалече през намръщената кал.