Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]

— Кристалната колона — обяви мъжът, — представяща силите на Науката и Разума в Галактиката.

Други търсещи светлинки екзотично се разиграха нагоре-надолу по най-дясната колона, създавайки заслепяващи форми в нея, като внезапно и необяснимо предизвикаха копнеж за сладолед в стомаха на Артър Дент.

— И — продължи гръмовният глас, — Дървената колона, представяща … — и тук гласът му стана съвсем леко дрезгав от прекрасни чувства, — силите на Природното и Духовното.

Светлинките посочиха централната колона. Музиката храбро се усили до границата на пълната нетърпимост.

— Между тях се намират — продължи гласът, достигайки кулминационната точка, — Златната пръчица на Успеха и Сребърната пръчица на Мира.

Цялата композиция се беше изпълнила с блестящи светлини и сега музиката за щастие беше отвъд границите на ясното виждане. Над върховете на трите колони двете брилянтно просветващи пръчици се въртяха и заслепяваха. Имаше някакви момичета, които седяха върху тях, или може би трябваше да представляват ангели. Все пак обаче, ангелите биват изобразявани с повече облекло по себе си.

Внезапно се възцари драматична тишина в това, което трябваше да бъде Космоса, и светлините намаляха.

— Няма нито един свят — развълнува се квалифицирания глас на мъжа, — нито един цивилизован свят в Галактиката, където днес да не е почитан този символ. Дори в първобитните светове той съществува в расовата памет. Това е защото силите на Крикит бяха унищожени, и това е защото сега това заключва техния свят до последния миг на Вселената!

И със замах мъжът извади отнякъде макет на вратата на Уикит. В този мащаб беше ужасно трудно да се вмести цялото необичайно представление, но като че ли макетът беше висок около три фута.

— Не е оригиналният ключ, разбира се. Той, както всички ние знаем, беше унищожен, разпилян във вечно подскачащите въртопи на пространствено-временния континуум и изгубен завинаги. Това е забележително копие, изработено от сръчни занаятчии, и фино сглобено чрез използуване на древни занаятчийски секрети и превърнато в спомен, с чието притежаване бихте се гордели, в памет на тези, които паднаха като жертви за Галактиката — нашата Галактика — при отбраната на която те умряха…

Слартибартфаст отново мина покрай тях в този момент.

— Намерих го — каза той. — Можем да пропуснем всичкия този боклук. Само не кимайте, това е всичко.

— А сега нека наведем глави за отплата — каза гласът и после го повтори забързано и отзад напред.

Светлините светнаха и угаснаха, колоните изчезнаха, мъжът се раздрънка обратно в нищото. Вселената бързо се сглоби около тях.

— Схванахте ли същността? — попита Слартибартфаст.

— Учуден съм — каза Артър, — и съм объркан.

— Аз пък заспах — каза Форд, който точно в този момент изплува отнякъде. — Изпуснах ли нещо?

Те още веднъж се оказаха на разходка по ръба на агонизиращо висока скала. Вятърът плющеше в лицата им и в залива, в който, горейки, се завръщаха за съществуване останките от една от най-мощните и най-велики космически флоти, събирани някога в Галактиката. Небето беше начумерено розово, потъмнявайки през доста любопитна отсянка на синьото до черно. Дим се полюшваше в него с невероятни танцови движения.