Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]

— Но защо само се въртиш в кръг? — попита дюшекът.

— Само заради същността — каза Марвин, като продължаваше да се върти.

— Повярвай, че си направил нещо, скъпи приятелю — изгълголи дюшекът, — повярвай, че трябва да престанеш.

— Само още милион години — каза Марвин, — само още един бърз милион години. После може да тръгна на другата посока. Само за разнообразие, нали разбираш.

Дюшекът можеше да почувствува дълбоко в най-вътрешните си джобове, че роботът искрено желае да бъде попитан от колко време се влачи с такива безсмислени и безплодни усилия, и с друго тихо изгълголване го попита.

— О, само едно-запетайка-пет-милиона отметка, само толкова — каза Марвин въодушевено. — Попитай ме дали съм се отегчил, хаиде, попитай ме.

Дюшекът го попита.

Марвин не обърна внимание на въпроса, а просто продължи, като наблягаше на всяка дума.

— Веднъж държах реч — каза той внезапно и явно несвързано. — Може да ме попиташ защо пропуснах да ти кажа пред кого, но това е защото мозъкът ми работи феноменално бързо и съм приблизително около тридесет билиона пъти по-интелигентен от теб. Нека да ти дам пример. Измисли си едно число, произволно число.

— Хм, пет — каза дюшекът.

— Не е вярно — каза Марвин, — виждаш ли?

Дюшекът беше много впечатлен от това и разбра, че се намира в присъствието на не незабележим мозък. То се изпротегна в цялата си дължина, предизвиквайки малки ромолящи вълнички в своя плитък, покрит с едноклетъчни водорасли басейн.

Той гупна.

— Разкажи ми — каза той, — за речта, която си държал. Много искам да я чуя.

— Беше възприета много зле — каза Марвин, — поради доста причини. Това се случи — прибави той, спирайки да направи несръчен изчанчен жест с не съвсем добрата си ръка — тази, която беше по-добра от другата, която пък беше обезсърчително запоена към лявата страна на тялото му, — тук някъде, на около миля.

Той посочи наоколо, доколкото можа да се справи, и очевидно искаше да покаже, че го прави по най-добрия начин, на който е способен — през мъглата, над тръстиките — към една част от блатото, която имаше същия вид като останалата част от блатото.

— Тук — повтори той, — бях нещо като знаменитост по онова време.

Вълнение обхвана дюшека. Никога не беше чувал за изнасяне на речи на Скорншелъс Зета, и то със сигурност не за изнасяни от знаменитости речи. Водата се разплиска, когато по гърба му пробяга тръпка.

Той направи нещо, което дюшеците си позволяват да правят много рядко. Събирайки всяка частица от силата си, той изви продълговатото си тяло, издигна се във въздуха и се задържа там, треперейки за няколко секунди, докато се взираше през мъглата над тръстиките към онази част от блатото, която Марвин беше посочил, забелязвайки без следа от разочарование, че тя беше същата като всяка друга част от блатото. Усилието беше прекалено голямо, и той се пльосна обратно в локвата си, окъпвайки Марвин с воняща кал, мъх и бурени.