Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
Накъде ще поемеш: към библиотеката (140) или към издателя (85)?
105
С изключение на този кратък разговор, митническата проверка е повече от експресна. Младежът те откарва с колата си до сградата на космопорта. От качването му на борда не са минали и петнадесет минути и ти вече си в огромната празна чакалня на звездно летище „Добро утро“.
— Указателят е там! — любезно те осведомява младежът — А такси можеш да извикаш на онзи изход! По друго време бих те поканил на чаша вино и лично бих те развел, но точно в момента имам работа на хипер-маяка… Надявам се, ще ме извиниш!
Е, можеш да разгледаш прословутия указател (56) или направо да хванеш такси (79)!
106
Напускате парка и преминавате в някакъв отсек, който е оборудван точно като в холофилмите — тесни и причудливо изкривени коридори.
След десетина минути влизате в малко помещение — вероятно пилотската зала — където са разположени десетина кресла с пултове и има екран с изображение на космоса. В едно от креслата е седнала жена.
— Капитан Куин, доведох Кели Хардрайт! — обявява Дансе.
Жената се изправя и се обръща. Изумително красива е — косата й е кестенява и дълга, а очите са небесносини… Но и тя носи бяла прилепнала блуза и безформен кафяв панталон.
— Капитан Куин? — зяпваш ти.
— Елинър Куин — гласът й е топъл и дрезгав. — Добре дошъл при нас, Кели! Сядай! Получил си наследството си, нали? И притежаваш картата от Куртландър?
Кимваш.
— Значи е време да научиш защо корабът ни е поставен на тази карта — тя се засмива. — Виждаш ли, капитан Морган смяташе…
— Познавали сте го?
— Не! Но предишният капитан ми е оставил подробни записи от беседите си с него! Та, — тя се връща на темата, — капитанът смяташе, че Сонгбърд е доста вятърничав и сприхав старец и би могъл или да не те разпознае, или да не ти повярва… или дори да се скара с теб. Или пък, съответно, че ти не си… ммм, достатъчно умен и няма да разгадаеш правилно началото на загадката му. Ето защо той предупреди и кораба за теб и наследството, което ти е оставил! Освен това обаче ти е оставил и едно послание… Ще ти го пусна!
Премини на 29.
107
„Сметановият пай“ сякаш не е мръднал докато те е нямало — той си е все така задимен и смрадлив, картоиграчите блъскат покер в единия ъгъл, празният стол на бара си е празен, а старецът смуче питие на съседния.
Кимваш на бармана и го питаш:
— Кой тук е Сонгбърд?
— За какво ти е пък Сонгбърд? — обръща се старецът.
— Имам една работа с него…
— Казвай!
— Бих искал да се видя със Сонгбърд! — настояваш ти.
— Аз съм!
Подаваш му монетата:
— Това говори ли ти нещо?
— Доста работи! — съгласява се той — А ти откъде я имаш?
Премини на 86.
108
Изкушаваш се да опаковаш хрътките в кутия и така да ги занесеш на Хелън Пол, но всъщност тя самата се качва на борда на „Хидрата“ има-няма пет минути след като си се приземил.
— Ти ги донесе! — възкликва тя.
— Съмняваше ли се?
Тя поклаща глава и през смях отвръща:
— Почти бях решила да се смиля и да ти дам кожата без нищо, когато се върнеш с празни ръце… Ето! — тя ти подава масивен пакет — Пази я като очите си!
Кожата е невероятна. Разгъната, почти запълва пилотската зала. Козината на кожата е дълга и гъста, с такъв особен цвят, че в първия момент очите ти се насълзяват. Синьото по нея прелива от бледо небесно-синьо до синьо-черно при всяко потрепване на въздуха. Кожата блести, заслепява, омагьосва… Невероятна е.
— Това си заслужава четирите хрътки! — отбелязваш ти зашеметен.
— Може би хрътките го заслужават, бих казала аз! — Хелън хваща две от малките и излиза да ги подаде на Рамачандра, който стои на трапа.
Все още зяпаш кожата, когато Хелън се връща за втората двойка и документите.
— Е — казва тя, — много се радвам, че донесе хрътките. Гарантирам ти, че докато съм управител на това място, можеш да ловуваш безплатно — а това никак не е малка привилегия!
Запиши си нов код за Маджипур 248 и нов код за Зад хълмовете 246. А сега — към [[#t-karta|картата]]!
109
Обясняваш му:
— Журналист съм и ме пратиха да проуча живота на тази легендарна личност…
— Само това да искаш! — Сонгбърд се ухилва — Хубаво! Ела да седнем отзад, Томи ще носи пиенето, пък аз ще разказвам… Ама да знаеш, че като говоря, много ожаднявам!