Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
120
Роботизираното такси М-213 те откарва до ресторант „Звънът на флипера“. На входа те посреща облечен в традиционните флиперянски дрехи оберкелнер. Той носи тънка бяла блуза, прилепнала по тялото му и очертаваща внушителна мускулатура. Панталонът му е кафяв и торбест, а на краката му са нахлузени не по-малко безформени мокасини.
— Заповядайте! — кимва той.
Повечето от нещата в менюто не са ти познати. Очевидно местната кухня, за разлика от тази на повечето планети, се базира главно на действително местни животни и растения. Забелязал колебанието ти, оберкелнерът се приближава отново:
— Пепоръчвам Ви салата от звъниче като ордьовър и…
Ястията, общо взето, са вкусни, като изключим силната страст на флиперяните да съчетават сладко с горчиво и солено с кисело.
Накрая лично оберкелнерът ти връчва сметката и меко отбелязва:
— Очевидно не сте местен… Когато отидете в Туристическия център, потърсете Крис Лоурънс — той ми е приятел и ще се погрижи най-добре за обиколката Ви…
Боже мой, защо всички толкова настояват да ходиш в туристическия център, запитваш се ти.
И тъй, ако предпочетеш да се отбиеш в хотела, мини на 110, а ако се отправиш направо към Туристическия център, иди на 132.
121
Компютърният мозък в Бюрото за регистрация те посреща с радостен възглас:
— Ама ти се върна! Да не би да си научил някой подходящ код?
Ако знаеш такъв, иди на епизода, номера на който образуват последните две цифри на кода. Ако нямаш код, мини на 149.
122
Признаваш унило:
— Този звяр ме притеснява и мен… Но хич не ми се мъкнат двадесетина кила екипировка!
Все пак, след половин час, щателно опакован в скафандъра си, с включено силово поле, обкичен с оръжия като коледна елха, излизаш навън.
Данните, които текат в ъгъла на визьора ти, са достатъчно красноречиви — въздухът е годен за дишане, температурата е отлична, наоколо не се мотае и един опасен микроорганизъм, изобщо, да мъкнеш скафандър си е жива глупост.
Пристъпвайки тежко, приближаваш към кубичния град. От близо той изглежда още по-странен. Тъкмо се наканваш да влезеш в един от проходите между кубовете — да го наречем улица — когато Хепи се обажда в шлемофона ти:
— Регистрирам някакво движение на стотинаметра от теб… По-добре заобиколи покрай града. Отляво има изтичане на енергия, иди провери какво е това!
Ще го послушаш ли (138) или ще тръгнеш по улицата (226)?
123
Веднага след кацането на „Хидрата“ пристига Фенс.
— Здрасти! — той ти подава ръка — Върна се значи, а? Искаш ли да си довършим обиколката?
— Защо пък не? — кимваш ти.
Следващите няколко дни се забавлявате чудесно.
Добро утро изобщо е възхитителен свят, но в крйна сметка не научаваш нищо ново. Фенс ти е казал, каквото знае за астрономията — тоест, едно миниатюрно нищо.
След една прекрасна седмица се разделяте на космопорта.
Мини на [[#t-karta|картата]] и си избери някой друг обект!
124
Магазинът се намира в центъра на града и изглежда като елитно и изискано място — фасадата му е с колонада, зад широките стъклени витрини в изящни клетки се виждат красиви животни…
Още на прага те посреща младо момиче с очевидно скъпа рокля:
— Здравейте, господине, какво можем да ви предложим?
— Търся адски хрътки! — обясняваш й ти.
— Нямаме подобно животно! — тя поклаща глава в виновно изражение — Но за сметка на това току-що получихме превъзходни немски догове и…
— Почакай, Трейси! — иззад стелажите с клетки излиза разплут дебелак — Адски хрътки ли казахте?
Дебелакът сякаш изобщо не пасва на магазина. Самият му вид те кара да усещаш вкуса на нещо мазно и гранясало в устата си. При все това сигурно е в състояние да ти намери такива кучета…
Ако решиш да го разпиташ по-подробно, мини на 83. Ако се откажеш от разговор с него, иди на 161.
125
За оглед на първата планета мини на 139.
За оглед на втората планета мини на 151.
За оглед на третата планета мини на 173.
За оглед на четвъртата планета мини на 236.
126
Роботизираното такси М-213 те откарва до „Песента на двигателя“.
За разлика от екзотичните сгради наоколо, тази е простичка като конструкция и доста безцветна. Но ресторантът безспорно е луксозен — пък и няма клиентела — ето защо оберкелнерът лично те съпровожда до масата ти, приема поръчката и те обслужва през цялото време. Накрая, когато плащаш сметката, той отбелязва: