Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
94
Търпеливо изчакваш около десет минути, докато дебеланата си изпее урока и накрая отбелязваш:
— Госпожо, бих искал да се запозная с творчеството на Сонгбърд!
Тя смръщва вежди:
— Не си спомням подобен поет…
— От указателя ме уведомиха, че библиотеката разполага със „Събрани съчинения“ на Лоурънс Сонгбърд и…
— Елате! — тя те повежда край редиците книги и микрофилми, докато най-сетне стигате до забутано в един ъгъл бюро с допотопен компютър на него. Дебеланата включва античната машина и разчленявайки сричките, произнася:
— Сонгбърд, Лоурънс!
Бракмата бръмчи около минута, преди дигитализиран глас да съобщи:
— Нама данни.
— Нямаме книги от подобен поет! — обявява дебеланата.
А сега де!
Ще продължиш ли да настояваш (78) или ще се упътиш към издателя (85)?
95
Съвпадение или не, Добро утро е била открита от Лекръс Тейпър — същият пилот „счупи-глава“, който е открил и Ферол Лекъртейпър. След догонването на кораба „Флипер“ Тейпър бил нает да търси подходяща планета на флиперяните — е, резултатът е Добро утро. Пилотът без съмнение е бил малко куку за да кръсти така свят, където всяка божа сутрин вали порой и поради това никой нито веднъж не е видял изгрев, но в крайна сметка името е далеч по-добро от Дарковлак Медения или Сълийн Динюл, или пък, ако става въпрос, и от Тъпо лице например.
Формалностите след приземяването са учудващо малко. По принцип при посещение на някоя планета са необходими поне час-два за митнически контрол и какви ли не проверки. Да не говорим, че се налага да се чака доста и самото идване на митничарите… Тук обаче, веднага след кацането, към кораба се приближава наземна кола и малко по-късно вече беседваш с приятен рус младеж в пилотската кабина.
— Тук рядко идват посетители! — обяснява добрутрецът — Нашият свят, меко казано, е доста забутан и… Както и да е, не пренасяте никаква контрабанда, нали?
Поклащаш глава:
— Не съм дошъл да търгувам!
— Тогава?
Би могъл да му обясниш, че се интересуваш от астрономия (55) или пък че си дошъл да видиш света на предците си (75).
96
Зад хълмовете е феерия от пищни цветове, за които човекът дори няма точни имена — гледана от космоса планетата прилича на нашарена от малко дете топка. Сияйно-сини морета се плискат около заслепяващо-жълти брегове, навътре в континентите се редуват ивици ярко-розови и електриковозелени ливади…
Космопортът и градът обаче са безлично-сиви — един вид реакция на прекалената яркост на цветовете в дивата природа. Все пак, ярките цветове присъстват и тук — таксито например е розово до болка в очите.
— Музеят за Чужди планети! — казваш на шофьора (този път човек) и той кимва добродушно.
Погледнато на практика, отвътре музеят много напомня Утринния музей на Добро утро — само дето колекциите в различните зали са значително по-големи и ценни. Не след дълго откриваш и залата на Добро утро.
Статуята на Куртландър наистина е огромна. Висока е сигурно три метра и богът е изправен на късите си криви крака. С една от многобройните си ръце е повдигнал черната превръзка на окото си. Разбира се, ирисът под нея не е от аурит, а от някакъв лъскав метал, но…
— Търсите ли нещо? — прекъсва мислите ти някаква жена.
— Исках да видя тази статуя! — обясняваш простичко — Идвам с поръчение от Добро утро и…
— Така си и помислих! Елате в кабинета ми!
Премини на 167.
97
На следващата сутрин след обилна закуска Фенс ти съобщава, че е уредил и обиколката из планетата.
Премини на 116.
98
Когато забелязва, че вече изглеждаш доста изтощен, Дансе те отвежда в един от по-населените отсеци, където те настанява в истински ресторант.
— Този е единственият — обяснява тя. — Работи главно когато имаме гости на борда, но…
Ястията са великолепни. Кухнята на „Флипер“ е малко особена за вкуса ти, но въпреки това е превъзходна.
— Всичко отглеждаме сами! — Дансе се усмихва на апетита ти — Имаме дори един отсек-море, където развъждаме десетина вида риби, включително акули и…
Когато най-сетне приключваш с храната — просто не можеш да натъпчеш в себе си и хапка повече — придружителката ти отбелязва:
— Е, какво мислиш за кораба?
Ще й кажеш, че си възхитен (66) или че корабът не е нищо особено (73)?
99
Завръщаш се на Маджипур в особено мрачно настроение. Хелън Пол буквално те чака на космопорта.
— Е, — пита тя след като ти е стиснала ръката.