Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
Барманът ви въвежда в малка стаичка отзад, където има само три-четири маси и те са празни. Настанявате се удобно и Сонгбърд започва:
— С него бяхме приятели още на Старата земя — семействата ни живееха на един етаж в блока и…
Напразно се опитваш деликатно да вмъкнеш някой въпрос за аурита в биографията на капитана. Напразно. Сонгбърд дрънка без да спре сигурно повече от два часа. Накрая ти писва да го слушаш, прекъсваш го безцеремонно, плащаш сметката на Томи и се връщаш в кораба си, съсипан от дърдоренето.
Извади си 200 звездички и премини на 54.
110
Хотелът действително е доста пищен и луксозно обзаведен. Още щом влизаш, администраторът в синя ливрея ти кимва:
— Добре дошли! Колко ще останете?
— Колкото е необходимо — усмихваш му се ти. — Вижте, интересувам се от астрономията на Добро утро и…
Смехът му е буен и заразителен.
— Астрономия! Ама че го казахте! — той широко се ухилва — Господине, на Добро утро няма нито един астроном! Елате, ще ви покажа стаята!
Стаята е чудесна, с изглед към джунглата.
— Предполагам — администраторът продължава да се усмихва, — че по някое време днес или утре ще наминете към Туристическия център — всички го правят. Това е единственият начин да разгледате Добро утро както трябва… Потърсете там Дани Локър и му кажете, че Сим ви изпраща — той ще уреди обиколката ви!
Е, от тук можеш да се насочиш към Туристическия център (132) или към ресторант, ако не си бил там все още — за такъв с местна кухня е необходимо да преминеш на 120, а за да хапнеш обичайните „стандартни галактически“ ястия мини на 126.
111
Кимваш:
— Съгласен съм, господин Шед!
— Добре тогава, подпишете този договор! — той измъква няколко листа от купчината книжа на бюрото си и ги попълва бързо — Поне две адски хрътки, женски, нали така? Срок на доставката — 72 часа…
— Казахте четиридесет и осем преди малко…
— Оставям си известен аванс, тъй като става въпрос за междупланетен превоз и…
— От къде ще доставите хрътки, ако мога да попитам?
Той те поглежда замислено, после отсича:
— Не смятам, че трябва да пазя това в тайна, още повече че сигурно сте пробвали вече там и са ви отказали… Просто аз имам по-различни връзки! Става дума за Маджипур! Така… Като капаро се приема корабът „Благородната хидра“… Къде тръгнахте?
Казва това, след като вече си прекосил кабинета и си стигнал до вратата. Обръщаш се и отронваш небрежно:
— Всъщност търся женски хрътки по поръчка на Маджипур… — след което излизаш.
Ако отидеш в Ловния съюз, мини на 150. Ако се отправиш към Киноложкия клуб, иди на 175.
112
Ухилваш му се в отговор:
— С удоволствие бих те изпробвал като екскурзовод, но имам поръчение за теб от Елинър Куин и…
— Казвай!
— Тя иска да отиде да издава книга на Ферол Лекъртейпър и те моли да я заместиш за малко на кораба!
— Хм! — Фенс се замисля — Виж, позволи ми да си помисля малко! Ще те разведа из Добро утро и ще ти дам отговора си, става ли?
Кимваш безпомощно.
Премини на 118.
113
Поклащаш глава отново:
— Съжалявам, но ще опитам сам!
— В такъв случай — капитан Куин изглежда искрено огорчена, — бих те помолила да напуснеш кораба ми и да не се връщаш тук без специални причини!
— Както желаете! — ти се изправяш.
Дансе те изпраща до входния шлюз. За разлика от капитанката, тя не е само огорчена, но и изглежда раздразнена.
— Махай се! — Дансе те гледа смразяващо — Изчезвай или…
Премини на 19.
114
Намръщваш се:
— Не разбираш ли, нямам намерение просто да разглеждам кораба! Искам само да…
Сега вече Дансе изглежда открито враждебна:
— Не ме интересува какво искаш! И, Кели или който там си, не си желан на борда на кораба ни!
За част от секундата в ръката й се появява бластер.
— Но… — заекваш ти.
— Върви си! — студено нарежда Дансе — Веднага!
Ще си тръгнеш ли (19) или ще се опиташ да я убедиш да ти разкрие тайната (67)?
115
Усмихваш се предразполагащо на бармана:
— Чувал ли си за капитан Морган?
— Че кой не е? — усмихва се той в отговор.
— Да е наминавал през Сълийн някога?
— Абе, зрението ми е малко влошено… — той демонстративно се втренчва в портфейла ти.