Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
Ще споделиш ли впечатленията си с Дансе (66) или ще се въздържиш от коментар (98)?
90
Въздъхваш:
— Сбогом стотина милиарда… — и слагаш подписа си на договора.
Елинър Куин лично занася листите и ги поставя в компютъра.
Наколко секунди по-късно екранът отново оживява.
— Очевидно, — отбелязва капитан Морган, — ти си достатъчно умен мой потомък, Кели Хардрайт! И тъй, на „Елатрон“ живее един мой прител на име Сонгбърд — с него имам уговорка всяка вечер след смъртта на баща ти да се отбива в „Сметановия пай“. Както вече трябва да си се сетил, именно той е пойната птичка в сметаната, която първа възпяла аурита. Сонгбърд е поет и местна забележителност, но нищо повече. Срещни се с него и му дай предмета, който ще намериш в пневматичната поща сега. Сонгбърд на свой ред ще ти каже каквото съм му поръчал — а така ще се приближиш с още една крачка към откриването на Благородника! Успех!
— И само това ли беше? — зяпваш ти — Заложих стотина милиарда преди още да съм ги спечелил, само за да ми дадат някакъв предмет?
— Ето! — Дансе ти връчва тържествено малко метално кръгче, от едната страна на която има гравиран грифон, а от другата — хидра.
— Чудесно! — пъхаш кръгчето в джоба си — Е, дами, аз ви напускам! И дано корабът ви се взриви преди да съм се върнал!
— Не се сърди, Кели! — Елинър се засмива — Какво значение имат няколко килограма аурит, които ще ни дадеш, когато ще разполагаш с тонове от кристалите?
— Права си — съгласяваш се ти. — Е, ще се видим пак!
Запиши си кодировка 33 за кораба „Флипер“. Ако си имал код 17 за „Елатрон“, новият ти код е 87, а ако си нямал такъв, кодировката ти е 107. Ако обаче си имал код 14, не го променяй — чрез монетата няма да научиш повече.
91
Фенс безспорно е много симпатичен. Енергично ти разтърсва ръката:
— Добро утро е голяма работа, нали?
— Не съм имал възможност да го разгледам все още и…
— Ще поправим тази грешка! Ела, ще започнем от Утринния музей!
Премини на 118.
92
Корабът е огромен и с олющената си, очукана и изкривена обшивка прилича на откъснат от някоя звездна система астероид. Впрочем, единствената разлика е в това, че навремето е потеглил от околоземна орбита и се движи по точно определена траектория към звезда, която ще достигне след още няколко хиляди години. Освен това не е мъртъв. На борда му живеят малко повече от половин милион души.
Докато съзерцаваш междузвездното чудовище, Хепи се обажда:
— Имаш връзка с кораба!
В долния край на главния екран се очертава тъмен правоъгълник и в него се появява лицето на някаква жена.
— Здравейте! — усмивката й изглежда искрена — Доколкото разбрах от компютъра ви, вие карате „Благородната хидра“, така ли е?
— Да, госпожице! Казвам се Кели Хардрайт и…
— Добре дошъл у дома, Кели! Имаш разрешение за скачване!
„У дома“ — намръщваш се ти. Трябват ти няколко секунди да включиш, че в действителност родът Хардрайт произхожда от културата Флипер и следователно корените му са точно от този кораб. Баща ти, доколкото си спомняш, дори е идвал на поклонение тук.
Да се синхронизира скоростта на два кораба така, че да могат да бъдат съединени с херметичен ръкав е доста трудно, но Хепи умело се справя.
Няколко минути по-късно вече се намираш в преходния шлюз на флиперянския кораб.
Посреща те същото момиче, с което си говорил и по видеофона. Облечена е доста странно — блузата й от тънък бял плат прилепва по тялото и е с доста щедро оформено деколте, но панталоните й са кафяви и торбести, а стъпалата й са скрити в също толкова безформени мокасини.
— Здравей отново! — тя ти протяга ръка — Аз съм Дансе Феб Флипер! Ще се разходиш ли с мен из кораба!
— С удоволствие! — усмихваш се — Но се налага да говоря с някоя си Елинър Куин и…
Дансе се замисля за момент, после кимва:
— Ще те заведа при капитан Куин!
— Капитан Куин?
Премини на 137.
93
Линда се ухилва:
— Сигурно си бил в хотела при Сим…
Дани Локър се оказва масивен дебелак с очарователна усмивка. Представяш му се и той кимва:
— Сим е добро момче… Пък и аз не съм против малко да поработя… От къде да започнем?
— От астрономията!
Той се разсмива гръмогласно.
Премини на 116.