Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
— Капитан Морган ме предупреди, че ще дойдете, господин Хардрайт, да…
Венски е дребно и пъргаво старче с хитри очички. Буквално подскачайки около теб, той ти показва почетната си галерия — по стените в антигравитационно поле висят всички издадени лично от него книги. Някои дори са получили отличия. Други, като „Събраните съчинения“ на Сонгбърд, са забутани в най-прашните ъгли.
— Никой не се интересуваше от поезията на този… поет! — Венски свива рамене — Той е посредствен, но пише интересно… Една от малкото ми грешки. Бях убеден, че ще се продава като топъл хляб… Запазих книгата само заради капитан Морган, който лично ми я надписа и ме помоли да дам възможност на Кели Хардрайт да прочете посвещението… От това съдя, че някъде в тези десетина думички е скрит пътят към Благородника!
— Проницателно! — свиваш рамене — но би могло също така да е вид завещание от чичо ми и…
— Ако искаше да Ви завещава книгата на Сонгбърд, щеше да си купи една! — усмивката на Венски е зловеща — Хайде сега, да не си играем на дребно. Ще Ви дам книгата — цялата — при едно условие. Искам да ми докарате Елинър Куин от кораба „Флипер“ и да я накарате да подпише договор за книга.
— Моля?
— Тя е една от най-желаните поетеси от корабите. Но досега не е приела да издаде книга. Вижте, просто е! Аз не искам митичните богатства на Благородника — капитан Морган очевидно е бил адски потаен и ще се учудя, ако въпреки всичко Вие намерите това доходоносно място. На мен ми е достатъчна една книга от Куин — да си осигуря старините. Това е!
Всякакви пазарлъци, които се опитваш да водиш, не подобряват положението. Накрая все пак ти се налага да поемеш към кораба „Флипер“.
Ако имаш кодировка 33 за този обект, запиши си нов код 62. Ако имаш код 27, запиши си нов код 157, а ако кодировката ти е 71, то новият ти код ще бъде 92.
86
Пускаш една по-дружелюбна усмивка:
— Казвам се Кели Хардрайт, Сонгбърд!
— Хардрайт, хм-хм… А кой беше баща ти?
— Питър Хардрайт!
— Хм-хм… Да не беше умрял, можеше да му звънна да проверя, ама… Чакай да си помисля, как да проверя… За „Благородната хидра“ чивал ли си?
— Аз я карам!
— Брей… Тука ли е?
— Долу на дока!
— Хубаво! А Куртландър получи ли?
Кимваш.
— Намери значи пойната птичка в сметаната — замислено додава Сонгбърд — Добре! Да вземем една бутилка и да идем до кораба ти, че това дето имаме да си го казваме, не е за чужди уши!
Премини на 35.
87
Завръщаш се на „Елатрон“.
— Смяташ ли, че оня дъртофелник ще ти се зарадва? — любопитства Хепи.
— Честно казано, едва ли! — усмивката ти е доста крива — Как пък можах още с първия си опит да се скарам точно с него! Но, в крайна сметка, поне ще се опитам да му се извиня!
Още на входа на „Сметановия пай“ те пресреща грамаден мъжага с неприятно лице.
— Ти си оня, дето закачаше Сонгбърд, нали? — пита той подозрително — Е, приятелче, разкарай се! Не те искаме в това заведенийце!
— Знаеш ли, размислих! — опитваш се да го успокоиш ти — Искам да се извиня на Сонгбърд и…
— Разкарай се!
Какво ще направиш — ще се опиташ да си пробиеш път до стареца със сила (63) или ще помолиш мъжагата да предаде на Сонгбърд монетата (42)?
88
Компютърният мозък те изслушва, запазва мълчание за няколко секунди и тържествено обявява:
— Комплект специални заявки. Първо: Септември. Второ: Рондо. Трето: Ратала. Четвърто: Ноктюрно. Пето: Езерен рай. Край на комплекта. Сега ще ти изкарам координатите и всичко останало!
Кимваш му:
— Безкрайно ти благодаря!
— О, няма защо! За мен е такова удоволствие… Знаеш ли, че от единадесет години, три месеца и седем дни насам ти си ми първият клиент?
Запиши си, че K1 е Ратала, с кодировка 154; K4 е Септември, с кодировка 195; K8 е Рондо, с кодировка 203; K10 е Ноктюрно, с кодировка 225 и K12 е Езерен рай с кодировка 234.
89
Разходката ви отнема повече от три часа.
Корабът е невероятен. Буквално би могло да се приеме, че е някаква миниатюрна планета. Очаквал си тесни коридори и причудливо извити палуби — поне така изглеждат корабите във холовизионните предавания. Нищо подобно — всъщност целият кораб е един огромен парк, където сред дърветата се гушат спретнати къщички. Някои от отсеците представляват огромни ниви или ливади — житото е едро, а кравите, както сам можеш да се убедиш, са истински. Холо-прожекционна апаратура осигурява „небето“ над главата ти — всъщност, ако не знаеш, че си във вътрешността на кораба, охотно би приел, че се намираш на някоя планета. Някак си не си очаквал точно това…