Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
Ако се откажеш от разговора, мини на 239. Ако му платиш, иди на 180.
116
Добро утро безспорно е възхитителна планета. Паметникът на първопроходците е изключително стилен. Утринният музей предлага на вниманието на туристите най-невероятни експонати. Като цяло градовете са красиви. Особено когато посвикнеш с причудливата архитектура. А дивата джунгла е направо опияняваща. Но, в крайна сметка, нищо от обиколката, която продължава повече от седмица, така и не ти подсказва какво е имал предвид капитан Морган, когато е казал на Сонгбърд да ти съобщи за астрономията на Добро утро.
Напускаш планетата, оставайки с впечатлението, че капитанът се е смятал за прекалено хитър и е замаскирал буквално неоткриваемо своя Благородник. Не ти остава нищо друго, освен да се впуснеш в сляпо търсене…
Премини на 5.
117
Есенно листо, според справочника на Хепи, е една забутана планетка, открита от Кристофър Макдоуел и все още негова собственост, слабо колонизирана и съвсем незначителна. Действително, триста колонисти е по-малко от нищо за свят с размерите на Земята.
Есенно листо е толкова незначителна, че няма дори главен град. Звездното летище — стандартна конструкция, абсолютно сходно с всяко едно друго из космоса — е построено направо в степта и наоколо няма не само къщи, но дори и един нормален път. Няма дори митничари. Всъщност, Хепи кръжи в орбита повече от половин час, преди някой от летището да благоволи да се обади и да каже, че планетата не е умряла внезапно.
Най-сетне кацате.
Мъж с работен гащеризон — вероятно е около петдесетте (мъжът, не дрехата) — докарва наземна кола до трапа и не твърде дружелюбно пита:
— Да не си се заблудил, приятелче?
— Търся Кристофър Макдоуел!
— А, имението му е на стотина километра ей-натам! Иди направо с кораба, Крис има площадка за кацане!
„Ей-натам“ действително има площадка — малка и забутана сред някакви дървета, но изглежда пригодна за кацане. Хепи го потвърждава, като се приземява върху нея.
Притичва цяла глутница най-разнообразни кучета — няколко май са догове — и зверовете започват да лаят около кораба. Тъкмо се чудиш какво да правиш, когато най-сетне отнякъде се появява Крис Макдоуел. Кучетата моментално млъкват. С няколко резки команди той ги разпраща да се забавляват някъде другаде.
— Можеш да излезеш! — Крис се засмива — Повече няма да те безпокоят, не се притеснявай!
Премини на 144.
118
Първата зала в Утринния музей, която разглеждате, е посветена на религията на флиперяните.
— Почти всичките ни божества — обяснява Фенс, — са по съвместителство и богове на късмета. Корабът е пътувал триста години, преди да го догонят — време напълно достатъчно екипажът да се превърне във варварско племе, но упадъкът донякъде е бил програмиран още преди самия старт. Вероятно не са предвидили увлечението ни по флиперите, но… Този тук — с конското тяло — е Хандрон, главното първостепенно божество. Лесно може да се открие приликата с древногръцките митове и мъдрите кентаври. Хандрон също е мъдър и всезнаещ, главната му област на действие са животоподдържащите системи. Тук на Добро утро вече е поел и задължението да се грижи за околната среда… А този с четирите ръце, е Куртландър… Онзи другият…
Ще разпиташ ли по-подробно за Курти (136) или ще изслушаш лекцията до края (143)?
119
Рийчард Венски ви посреща възторжен:
— Честно, Кели, не вярвах, че ще успееш!!
— Ако знаеш — озъбваш му се, — какво преживях заради твоето проклето условие… Но няма да ти кажа, защото вече съм спазарил историята!
Лигите му потичат, но не задава нито един въпрос. Настанява те в една стая с книгата, а Елинър Куин отвежда в кабинета си и се затваря с нея.
Прелистваш цялата книга, но освен доста бездарните стихотворения на Сонгбърд, вътре няма друг писан на ръка текст. Любопитно, какво толкова важно е скрил в посвещението Морган — или може би смисъл има именно бележката в полето? Във всеки случай, казваш си ти, май цялата блъсканица напред-назад беше напразна… Жалко!
Сбогуваш се с Венски и го оставяш да си гугука с Елинър.
Запиши си нов код за Ферол 241. Е, напред към [[#t-karta|картата]]!
КОМЕНТАР НА КРИС: Може да ти се струва, че нещо не е наред, а то може и да не е наред, кой знае… Но със сигурност трябва да имаш непроверени кодировки или ако вече си обходил всички обекти, помисли добре къде и какво си изтървал… Залагам осем, че нещо си изпуснал! Ха-ха!