Последният мохикан

— Не бива. Той може и да е невинен. Такава постъпка не ми харесва, но ако бях уверен в предателството му …

— Благоразумно е да се допуща, че един ирокез е мошеник — каза разузнавачът, като подхвърли напред пушката си с почти инстинктивно движение.

— Стой! — прекъсна го Хейуърд. — Не може така; трябва да измислим нещо друго. И все пак имам твърде голямо основание да смятам, че този мошеник ме е измамил.

Ловецът, който се беше отказал вече от намерението си да нарани бързоходеца, се замисли за миг, а след това помаха с ръка; двамата му червенокожи приятели дойдоха при него. Те заговориха тихо, но оживено на делаварско наречие; по движенията на белия човек, който често показваше към върха на фиданката, се разбираше, че той им разправя за скрития неприятел. Другарите му скоро разбраха желанията му. Те оставиха оръжието си, разделиха се и като се мушнаха в храсталака, тръгнаха един наляво, друг надясно от пътеката. Те сториха това с такава предпазливост, че стъпките им никак не се чуваха.

— А сега вие се върнете — каза ловецът, като отново се обърна към Хейуърд, — задръжте в разговор онзи дявол; двамата мохикани ще го пипнат, без да развалят шарилката му.

— Не — каза гордо Хейуърд, — аз самичък ще го хвана.

— Шт! Какво можете да сторите, възседнал кон, срещу един индианец сред храсталака?

— Ще сляза от коня.

— И мислите ли, че когато той види единия ви крак вън от стремето, ще чака, докато махнете и другия? Който навлиза в тези гори и има някакво вземане-даване с туземците, трябва да си служи с индиански похвати, ако иска да успее. Хайде, вървете, заговорете открито на онзи негодник и дайте вид, че го смятате за най-верния си приятел.

Хейуърд се подчини, макар и да изпитваше силно отвращение към ролята, която бе принуден да играе. Но от друга страна, все повече се засилваше убеждението му, че критичното положение, в което сега се намираха поверените му девойки, се дължеше на неговата собствена доверчивост. Слънцето бе вече залязло и гората, лишена внезапно от светлина32, бе започнала да потъмнява, а това недвусмислено му напомни, че часът, който диваците обикновено избират за най-жестоките си и безмилостни прояви на мъст и омраза, бързо наближава. Обзет от тревога, той остави разузнавача, който веднага заприказва високо с непознатия, причислил се сутринта така безцеремонно към пътниците. Минавайки край нежните си спътнички, Хейуърд им каза няколко насърчителни думи и с радост откри, че макар и изморени от изминатия през деня път, те не подозираха, че сегашното затруднено положение се дължи на друго освен на случайност. Като ги увери, че беше отишъл само да се посъветва относно пътя, той пришпори коня си, а после отново дръпна юздите, когато животното го отнесе на няколко ярда от мястото, където намръщеният индианец все още стоеше облегнат на дървото.