Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— В името на Христовата кръв! — провикна се той с вик, подобен на гърма, последвал думите му.

После се огледа наоколо, като че ли търсеше средство да се впусне в преследване, но скоро призна пред себе си несъстоятелността на възможностите си.

— Опитайте се да настигнете Джерид — каза той, разтърсвайки глава — с един от онези коне, макар че все едно пращам костенурка в преследване на газела… Но аз ще узная къде е тя, освен ако…

С бързо движение той бръкна с ръка в джоба на жакета си, извади оттам малък портфейл и го отвори. В едно от джобчетата на този портфейл имаше сгъната хартия, а в нея — кичур черни коси. При вида на тези коси лицето на пътника се разведри и той видимо се успокои.

— Хайде — рече, като избърса с ръка потта от челото си, — хайде, всичко е наред. А тя не ви ли каза нещо, като тръгна?

— Да, господине.

— Какво ви каза на тръгване?

— Че съвсем не ви напуска от омраза, а от страх, че тя е достойна християнка, докато вие, напротив… Докато вие, напротив, сте били атеист и неверник, на когото тази вечер Бог е искал да даде последно предупреждение. Тя каза, че е разбрала това Божие предупреждение и че ви подканя да го проумеете и вие.

— Това ли е всичко, което тя ви каза? — попита пътникът. — Добре. Тогава да говорим за друго.

И последните следи от безпокойство и недоволство като че ли изчезнаха от лицето на пътника. Младият човек гледаше тези сърдечни вълнения, отразени върху лицето, с любопитство, показващо, че той също е надарен с известна доза наблюдателност.

— А сега — каза пътникът, — как се казвате, млади приятелю?

— Жилбер, господине.

— Само Жилбер? Но това е кръщелно име, струва ми се.

— Това е фамилното ми име.

— Е, добре, скъпи Жилбер. Провидението ви праща на пътя ми, за да ме избавите от затруднение.

— На вашите заповеди, господине, ще направя всичко, което мога.

— О, благодаря! На вашата възраст се услужва заради самото удоволствие да услужиш, знам това. Впрочем това, което ще поискам от вас, съвсем не е трудно — чисто и просто трябва да ми посочите подслон за тази нощ.

— Вижте първо тази скала, под която се бях скрил от бурята.

— Да — рече пътникът, — но бих предпочел нещо като къща, където да намеря добра вечеря и добро легло.

— Това е по-трудно.

— Много ли сме далеч от най-близкото село?

— От Пиерфит?

— Пиерфит ли се казва?

— Да, господине, на почти левга, левга и половина сме от него.

— Левга и половина, тази нощ, в това време, само с тези два коня, ще бъдем там след два часа. Хайде, приятелю, помислете добре, няма ли тук наблизо някоя къща.