Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
И при тези думи, лека като изпаренията, които се носят над блатата, тя се отдалечи и изчезна, носена от галопа на Джерид. Младият човек, виждайки я да бяга, не можа да сдържи своя вик на изненада и учудване. Именно този вик бе прозвучал чак до вътрешността на колата и бе привлякъл вниманието на пътника.
4.
Жилбер
Пътникът изскочи бързо от колата, като я затвори грижливо зад себе си и се огледа неспокойно. Първото нещо, което забеляза, бе младият човек, застинал, смаян от страх. Светкавица, която блесна в същия момент, му позволи да го разгледа от главата до петите. Това беше едва шестнадесет-седемнадесетгодишно момче, дребно, слабо и живо. В черните му очи, с които дръзко се взираше в обекта, привлякъл неговото внимание, липсваше нежност, но не и чар, носът му бе слаб и извит, тънките му устни, изпъкналите му скули издаваха лукавство и подозрителност, докато неговата решителност се разкриваше от силно издадената му брада.
— Вие ли извикахте преди малко? — попита пътникът.
— Да, господине, аз — отвърна младежът.
— И защо извикахте?
Младият човек спря нерешително.
— Господине — поде младежът, — имаше ли една дама в кабриолета?
— Да.
И погледът на Балзамо се насочи към колата, сякаш искаше да проникне през дебелите й стени.
— Имаше ли един кон, завързан за ресорите на колата?
— Да, но къде, по дяволите, е той?
— Господине, дамата замина, яхнала този кон.
Пътникът не издаде никакво възклицание, не произнесе нито дума. Той скочи към кабриолета, дръпна кожените перденца. Една светкавица, подпалила небето в този момент, му разкри, че е празен.
— В името на Христовата кръв! — провикна се той с вик, подобен на гърма, последвал думите му.
После се огледа наоколо, като че ли търсеше средство да се впусне в преследване, но скоро призна пред себе си несъстоятелността на възможностите си.
— Опитайте се да настигнете Джерид — каза той, разтърсвайки глава — с един от онези коне, макар че все едно пращам костенурка в преследване на газела… Но аз ще узная къде е тя, освен ако…
С бързо движение той бръкна с ръка в джоба на жакета си, извади оттам малък портфейл и го отвори. В едно от джобчетата на този портфейл имаше сгъната хартия, а в нея — кичур черни коси. При вида на тези коси лицето на пътника се разведри и той видимо се успокои.
— Хайде — рече, като избърса с ръка потта от челото си, — хайде, всичко е наред. А тя не ви ли каза нещо, като тръгна?
— Да, господине.
— Какво ви каза на тръгване?
— Че съвсем не ви напуска от омраза, а от страх, че тя е достойна християнка, докато вие, напротив… Докато вие, напротив, сте били атеист и неверник, на когото тази вечер Бог е искал да даде последно предупреждение. Тя каза, че е разбрала това Божие предупреждение и че ви подканя да го проумеете и вие.
— Това ли е всичко, което тя ви каза? — попита пътникът. — Добре. Тогава да говорим за друго.
И последните следи от безпокойство и недоволство като че ли изчезнаха от лицето на пътника. Младият човек гледаше тези сърдечни вълнения, отразени върху лицето, с любопитство, показващо, че той също е надарен с известна доза наблюдателност.
— А сега — каза пътникът, — как се казвате, млади приятелю?
— Жилбер, господине.
— Само Жилбер? Но това е кръщелно име, струва ми се.
— Това е фамилното ми име.
— Е, добре, скъпи Жилбер. Провидението ви праща на пътя ми, за да ме избавите от затруднение.
— На вашите заповеди, господине, ще направя всичко, което мога.
— О, благодаря! На вашата възраст се услужва заради самото удоволствие да услужиш, знам това. Впрочем това, което ще поискам от вас, съвсем не е трудно — чисто и просто трябва да ми посочите подслон за тази нощ.
— Вижте първо тази скала, под която се бях скрил от бурята.
— Да — рече пътникът, — но бих предпочел нещо като къща, където да намеря добра вечеря и добро легло.
— Това е по-трудно.
— Много ли сме далеч от най-близкото село?
— От Пиерфит?
— Пиерфит ли се казва?
— Да, господине, на почти левга, левга и половина сме от него.
— Левга и половина, тази нощ, в това време, само с тези два коня, ще бъдем там след два часа. Хайде, приятелю, помислете добре, няма ли тук наблизо някоя къща.