Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
— Капитан Смолет — започна докторът с усмивка. — Знаете ли баснята за планината и мишката? Ще ме извините, но вие ми напомнихте за тази басня. Когато влязохте, залагам перуката си, че идвахте с намерението да искате нещо повече от това.
— Докторе — каза капитанът, — вие сте проницателен човек. Когато влязох, смятах да подам оставката си, защото не можех и да си представя, че мистър Трилони ще ми позволи да кажа дори една дума.
— Разбира се, нямаше да позволя това. — извика скуайрът. — Ако Ливзи не бе тук, щях да ви пратя по дяволите. Както виждате, аз ви изслушах. Ще сторя това, което желаете, но знайте, че ми паднахте в очите.
— Ваша воля, сър — каза капитанът. — Ще разберете, че само изпълнявам дълга си.
И след тези думи той си отиде.
— Трилони — каза докторът, — противно на това, което мислех, вие сте успели да наежете на кораба двама честни хора — този човек и Джон Силвър.
— За Силвър имате право — отвърна скуайрът, — но смятам, че поведението на този непоносим лъжец не подобава нито на мъж, нито на моряк, а най-малко на англичанин.
— Ще видим — отвърна докторът.
Когато излязохме на палубата, моряците вече изнасяха оръжието и барута, подвикваха „Йо-хо!“, като работеха, а капитанът и мистър Ероу ги надзираваха.
Новата подредба ми харесваше. Целият кораб беше преустроен. На кърмата, където по-рано се помещаваше задната част на главния трюм, сега направиха шест каюти. Тези каюти се свързваха с кухнята и предната палуба посредством един коридор, преграден с греди откъм бакборда. (Лява страна на кораба от кърмата към носа. Б. пр.) Отначало тези шест каюти бяха предназначени за капитана, мистър Ероу, Хънтър, Джойс, доктора и скуайра, но после решиха да дадат две от тях на Редрът и на мен, а мистър Ероу и капитанът да се настанят в рубката на бака, (Носовата част на палубата. Б. пр.) която беше разширена от двете страни така, че можеше да мине за наблюдателна кабина. Макар че беше ниска, в нея спокойно се поместваха две койки, (Легла в параход. Б. пр.) та дори и помощник-капитанът остана доволен от тази наредба. Може би и той се е съмнявал в екипажа, но както ще видите по-нататък ние нямахме възможност да чуем мнението му.
Докато всички работехме трескаво по разместването на барута и каютите, с лодка пристигнаха последните няколко души заедно с Дългия Джон.
Готвачът се покатери на кораба с ловкостта на маймуна и като видя какво правим, извика:
— Ей, момчета, какво значи това?
— Преместваме барута, приятелю — му отговори някой.
— По дяволите всичко това — извика Дългия Джон, — ще изпуснем сутрешния отлив!
— Аз командувам тук! — каза строго капитанът. — Слез долу, приятелю! Моряците ще искат вечеря.
— Тъй вярно, сър — отвърна готвачът и като отдаде чест, изчезна моментално по посока към кухнята.
— Разбран човек, нали, капитане? — каза докторът.
— Възможно е, сър — отвърна капитан Смолет. — Ей, момчета, по-полека — подвикна той на моряците, които преместваха барута.
Тогава, като забеляза внезапно, че разглеждам оръдието сред палубата, той ми извика:
— Юнга, марш оттам! Слизай веднага при готвача и се хващай на работа! Когато се спуснах бързо към кухнята, аз го чух да казва с висок глас на доктора:
— Не искам никакви любимци на моя кораб! Бъдете уверени, че напълно споделях мнението на скуайъра за капитана и го намразих от все сърце.
Десета глава
ПЪТУВАНЕТО
През цялата нощ на кораба беше истинска бъркотия. Ние намествахме всички неща по местата им. С лодката пристигнаха приятелите на скуайъра, като мистър Бландли, за да му пожелаят добър път и успешно завръщане. Не помня да сме работили някога в „Адмирал Бенбоу“ дори наполовина на това, което свършихме тая нощ. Бях капнал от умора, когато малко преди зори боцманът изсвири с тръбата си, а екипажът хвана лостовете на брашпила. Да бях дваж по-уморен, пак нямаше да напусна палубата. Така ново и интересно ми се виждаше всичко — кратките команди, пронизителният звук на тръбата и моряците, които бързаха по местата си под трепкащите светлинки на корабните фенери.
— Я подхвани някоя, Печено прасе — подкани един от моряците.