Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
— Гледай, гледай, Хокинс — каза той. — Брей, че проклетия ми дойде до главата! Какво ще си помисли капитан Трилони за мен! Това проклето куче идва в собствената ми кръчма, сяда и пие от моя ром! Ето че влизаш ти и ми казваш ясно кой е той, а пък аз го оставям да се измъкне под носа ми! Виж, Хокинс, ти нали ще ме оправдаеш пред капитана? Ти си момче, но умът ти е остър като бръснач. Това разбрах още щом влезе. Виж сега: какво можех аз да направя, нали ме виждаш как се влача на тая стара цепеница-Когато бях годен за моряк, щях веднага да го настигна и щеше да ми падне в ръцете, но сега…
Внезапно той спря да говори и широко отвори уста, като че ли си спомни нещо. — Сметката! — викна той. — Три чаши ром! Дявол да го вземе, аз съвсем забравих сметката!
И като се тръшна на една пейка, той така се разсмя, че сълзи потекоха по бузите му. Аз се заразих от смеха му и двамата така силно се разсмяхме, че цялата кръчма прогърмя.
— Ей, че хапльо излязох аз, старият моряк! — каза той най-сетне, като избърсваше сълзите от бузите си. — Ние двамата добре ще се погодим, Хокинс, защото, кълна се, че и аз мога да мина за юнга. Но сега да не се бавим повече. Службата си е служба, момчета. Аз ще си сложа старата триъгълна шапка и ще дойда с теб при капитан Трилони, за да му доложа за случката. Виж какво, въпросът е сериозен, млади момко, нито ти, нито аз излязохме с чест от тая работа. Не, и ти, и аз се изложихме! Ама че оня ме завлече, е върхът на всичко!
И той отново се разсмя така силно, че макар да не виждах нищо смешно, аз пак избухнах в смях.
По късия ни път покрай кейовете той се оказа много забавен събеседник — разказваше ми разни неща за корабите, край които минавахме. Той ме осведомяваше за тяхната екипировка, за тонажа им и от коя държава идват, като обясняваше работата, която се извършва на тях: как едни се разтоварят, а други товарят с разни стоки, а пък трети се готвят да отплават. Той ми разказваше весели истории за кораби или моряци или пък повтаряше по няколко пъти някой морски израз, докато го науча. Започнах да мисля, че Силвър е един от най-добрите другари по море, които човек може да срещне.
Когато стигнахме в странноприемницата, скуайрът и доктор Ливзи седяха на една маса и довършваха закуската си, състояща се от бира и препечен хляб. Те се готвеха да отидат на кораба и да видят как върви работата.
Дългия Джон разказа случката от начало до край с голямо остроумие и съвършена точност.
— Нали беше така, Хокинс? — обръщаше се той към мен от време на време и аз всеки път потвърждавах думите му.
Двамата джентълмени съжаляваха, че Черното куче се бе изплъзнал, но всички бяхме на мнение, че нищо повече не може да се направи. След като го похвалиха, Дългия Джон взе патерицата си и си тръгна.
— Всички на борда в четири следобед! — извика скуайрът подире му.
— Тъй вярно, сър! — извика готвачът при входа.
— Е, скуайър-каза доктор Ливзи, — обикновено вашият избор не ми вдъхва доверие, но трябва да си призная, че този Джон Силвър ми допада.
— Славен човек! — заяви скуайрът.
— А сега — добави докторът — може ли да заведем и Джим на борда?
— Разбира се — отговори скуайрът. — Вземи си шапката, Хокинс, и да идем да видим кораба.
Девета глава
БАРУТ И ОРЪЖИЕ
„Испаньола“ беше доста далеч от брега. За да стигнем до нея, трябваше да минем под украсените носове и край кърмата на много кораби. Въжетата стържеха кила ни или пък висяха високо над главите ни. Най-после пристигнахме. Щом стъпихме на борда, приветствува ни с отдаване на чест помощник-капитанът мистър Ероу — обгорял стар моряк, малко кривоглед, с обици на ушите. Скуайрът се беше сприятелил с него. Скоро забелязах, че отношенията между мистър Трилони и капитана бяха съвсем други.
Капитанът беше навъсен човек, който, изглежда, се дразнеше от всичко на борда. Той скоро ни разкри причините за това. Щом влязохме в каютата, един моряк дойде подире ни.
— Капитан Смолет иска да говори с вас, сър — каза той.
— Аз съм винаги на разположение на капитана, нека влезе — каза скуайрът. Капитанът, който чакаше отвън, веднага влезе и затвори вратата след себе си.
— Е, капитан Смолет, какво ще ни кажете? Надявам се, че всичко е в ред и че корабът е готов за път?
— Какво ли, сър — каза капитанът. — Ще ви кажа направо, макар че рискувам да ви обидя. Не ми харесва това пътешествие, не ми харесват моряците, не ми харесва и помощникът ми. Това е — кратко и ясно.