Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
— Може би, сър, и корабът не ви харесва? — попита скуайрът, както забелязах, много ядосано.
— За това не мога да говоря, сър, докато не съм го проверил — отвърна капитанът. — Има вид на добре построен кораб, повече нищо не мога да кажа.
— А възможно е, сър, да не ви се харесва и стопанинът? — каза скуайрът. Но тук се намеси доктор Ливзи.
— Чакайте, чакайте — каза той. — Няма смисъл да се задават въпроси, които само дразнят. Капитанът каза твърде много или твърде малко и затова настоявам той да обясни думите си. Казвате, че не ви се харесва пътешествието. Защо?
— Аз бях нает, сър, както казваме ние, при запечатана заповед да откарам кораба към целта, която този джентълмен ще ми посочи — каза капитанът. — Дотук — добре, но сега откривам, че всеки прост моряк знае повече от мен. Кажете сега, право ли е това?
— Съвсем не — каза доктор Ливзи.
— После — продължи капитанът — научавам, че отиваме да търсим някакво съкровище. Чувам го от собствените си хора, забележете това. Търсенето на съкровища е рискована работа. Не ги обичам аз тия пътешествия, особено когато са тайни и когато (да ме извини мистър Трилони) тайната е раздрънкана и на папагала.
— Папагалът на Силвър ли? — попита скуайрът.
— Така се казва — отвърна капитанът. — Искам да кажа, че е раздрънкана навсякъде. Струва ми се, че на никого от вас не му е ясно за каква работа се е заловил. Но ще ви кажа аз какво мисля — това ще е борба на живот и смърт и едва ли ще отървем кожите си.
— Всичко това ни е ясно и вие имате право — отвърна доктор Ливзи. — Ние поемаме риска, но не сме чак толкова невежи, както мислите. После споменахте, че не харесвате екипажа? Не смятате ли хората за опитни моряци?
— Не ми харесват, сър — отвърна капитан Смолет. — И да ви го кажа направо, смятам, че трябваше аз сам да си подбера хората.
— Може би имате право — отвърна докторът. — Приятелят ми е трябвало да свърши тази работа заедно с вас, но аз съм сигурен, че той не ви е пренебрегнал умишлено, ако изобщо може да става дума за пренебрегване. Казахте, че не ви харесва мистър Ероу.
— Не ми харесва, сър. Вярвам, че той е опитен моряк, но намирам, че държи хората си много хлабаво. А да бъдеш добър щурман, трябва да стоиш на известно разстояние от подчинените си, а не да ядеш и пиеш с тях.
— Искате да кажете, че той пие ли? — извика скуайрът.
— Не, сър — отвърна капитанът. — Искам да кажа, че много ги разпуска.
— Е, сега, капитане? — каза докторът. — Кажете ни накратко какво искате.
— Отговорете ми, джентълмени, вие твърдо ли сте решили да предприемете това пътешествие?
— Безусловно — отвърна скуайрът.
— Добре тогава — каза капитанът. — След като търпеливо ме изслушахте да ви разправям неща, които не мога да докажа, изслушайте ме докрай. Хората в момента поставят барута и оръжието в предния трюм. А под вашата каюта има много удобно място за тях. Защо да не ги сложим там? Това — едно. След това — вие водите с вас четирима ваши хора. Казват ми, че някои от тях щели да бъдат настанени на бака. Защо не им наредите каюта до вашата рубка? Това е второто, което имам да ви кажа.
— Има ли трето? — попита мистър Трилони.
— Последно — каза капитанът. — Някой е раздрънкал всичко.
— И аз мисля така — съгласи се докторът.
— Да ви кажа какво чух със собствените си уши — продължи капитан Смолет. — Че сте имали карта на някакъв остров, че на картата имало кръстчета, които сочели къде е заровено съкровището, и че островът се намира…
И тогава той каза точната географска ширина и дължина на острова.
— Това не съм казвал никому! — извика скуайрът.
— Но моряците го знаят, сър! — отвърна капитанът.
— Ливзи, това сте или вие, или Хокинс! — извика скуайрът.
— Няма значение кой точно го е казал — отвърна докторът. Аз забелязах, че нито той, нито капитанът обърнаха голямо внимание на оправданието на мистър Трилони. И аз не му обърнах внимание, защото знаех, че е голям дърдорко. Но в този случай вярвах, че той има право и че никой не бе издал местонахождението на острова.
— Вижте какво, джентълмени — продължи капитанът. — Аз не знам у кого се намира тази карта, но настоявам това да се държи в тайна дори от мен и от мистър Броу. Инак да си подам оставката.
— Разбирам — каза докторът. — Вие искате да пазим всичко това в тайна и да укрепим кърмата на кораба с доверените хора на моя приятел и с всичкото оръжие и барут на кораба. С други думи, вие се страхувате от бунт.
— Сър — отвърна капитан Смолет, — без да се обиждаме, смятам, че нямате право да ми приписвате думи, които не съм казвал. Няма оправдание за такъв капитан, сър, който би тръгнал по море, ако има достатъчно основания да се съмнява в подобно нещо. Колкото за мистър Ероу, смятам, че е съвсем честен човек, както и някои други хора от екипажа, а може всички да са такива. Но аз отговарям за безопасността на кораба и за живота на всички момчета на борда. Струва ми се обаче, че не всичко върви както трябва. И аз ви предупреждавам — вземете мерки или приемете оставката ми. Това е всичко.