Пътят на кралете (том II)

Газ се обърна към него.

— В Мост Четири останаха тридесетима годни.

— Шести и Четиринадесети имат по-малко.

— И в двата са по двадесет и девет, а ти току-що им даде голямо ново попълнение. А в Мост Едно са тридесет и седем, пък ти прати и при тях трима нови.

— Вие не загубихте никого при последния пробег и…

Каладин улови сержанта за раменете, когато онзи опита да се отдалечи. Газ се сви и вдигна тоягата.

Опитай само, помисли Каладин и се втренчи в окото на Газ. Почти му се щеше сержантът да го удари.

Газ стисна зъби.

— Хубаво. Един човек.

— Аз ще го избера — отговори Каладин.

— Както щеш. Всичките бездруго са негодни.

Каладин отиде при новите. Бяха се скупчили по мостове, както Газ ги беше разпределил. Каладин незабавно прикова вниманието си към по-високите мъже. Изглеждаха добре хранени като за роби. Двама изглеждаха сякаш…

— Ей, ганчо! — провикна се някой от друга групичка. — Ей! Струва ми се, че искаш да вземеш мен.

Каладин се обърна. Един нисък слабоват мъж му махаше. Имаше само една ръка. Кой го беше зачислил за мостови?

Ще спре една стрела. Това е всичко, за което са годни някои от мостовите в очите на началствата, помисли Каладин.

Мъжът имаше кестенява коса и матова кожа, малко по-тъмна от алетската. Ноктите на ръката му бяха оцветени в сиво и кристални, значи беше хердазиец. Повечето от новодошлите изглеждаха смазани и безучастни, но този мъж се усмихваше, макар на челото му да личеше робско клеймо.

Белегът е стар, прецени Каладин. Или досега е имал добър господар, или някак е устоял и не се е пречупил. Човекът явно не разбираше какво го очаква. Никой не би се усмихвал, ако знае.

— Можеш да ме използваш — обади се той. — Ние, хердазийците, сме отлични бойци, гон. — Последната дума явно беше обръщение към Каладин. — Един път, видиш ли, се бих с цели трима мъже, бяха пияни и изобщо, ама ги бих. — Говореше много бързо и с недодялано произношение, сливаше и замазваше думите.

От него щеше да излезе ужасен мостови. Може би щеше да е в състояние да носи моста на рамене, но не и да го мести. Даже изглеждаше малко позаоблен в кръста. В който и отряд да попаднеше, щяха да го сложат най-отпред, да отнесе една стрела и да се отърват от него.

Трябва да правиш всичко, за да оцелееш, сякаш му нашепваше един глас от миналото. Превърни слабостта в предимство…

Тиен.

— Отлично — продума Каладин и посочи. — Вземам онзи хердазиец там отзад.

— Какво? — отвърна Газ.

Ниският мъж се дотътри при Каладин.

— Благодарско, ганчо! Ще се радваш, че избра мен.

Каладин си тръгна, без да погледне Газ. Сержантът се почеса.

— Наду ми главата, за да вземеш тоя еднорък запъртък ли?

Вместо да му отговори, Каладин се обърна към хердазиеца.

— Защо поиска да дойдеш с мен? Не знаеш кой отряд какъв е.

— Можеше да избереш само един. Значи само един щеше да е специален, другите — не. Имам добро предчувствие за теб. Виждам го в очите ти, ганчо. А какво е мостови отряд?