Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Защо си тръгнал да погребваш Аркаша? — изненадах се аз.
— Ами че той има високо кръвно. Оплакваше се.
— Намерил си кого да слушаш. Той и нас с теб ще ни надживее.
— Абе нямаме нужда от този дърт козел. Не ти ли е омръзнал вече? Помисли си, Ладенце, ама защо този дявол има всичко: и жена като теб, и пари. Мога тутакси да му спретна един инфаркт, ти само ми кажи.
Думите на Лома малко ме попритесниха: току-виж утре си спомнил какви ми ги е надрънкал тук и вземе, че ми отвинти главата от страх. Трябваше да измисля нещо.
— Ломе — печелех време аз, като го целувах и търках гърди в него, — кажи ми нещо.
— Какво?
— Ами каквото казват мъжете на жените.
И Лома ми каза. Около петнадесетина думи, десет, от които една почтена жена не би могла да повтори дори и наум. Аз се изчервих, а Лома се разкикоти.
— Ладенце, скъпа моя, искам при нас всичко да е както трябва. Ще се оженим и всички пари ще бъдат наши, чуваш ли? Понеже зная, че ти си честна жена — толкова години живееш с Аркаша и нито веднъж не му изневери, нали съм те следил. А пък нещата с Дима са ясни. Че каква радост може да ти достави този старец… С мен всичко ще бъде другояче. Да не би да си мислиш, че съм женкар? Притрябвали са ми тези мадами, ама те все ми се навират и ми се навират, кучките му с кучки, понеже живея сам. Защо не съм се оженил досега, така ли? Чакам теб, бял ден да не видя, ако те лъжа. Чуваш ли, Лада?
— Чувам — въздъхнах аз.
— И какво ще кажеш?
— Смятай, че сме се спазарили. Само че, виж какво, недей да прибързваш, нещата трябва да се обмислят… Ще проследя по-отблизо бизнеса и ще се ориентирам, за да можем отведнъж да сложим ръка на всичко.
— Добре, Ладенце, както кажеш.
— И стой настрана от мен — опитах се да внеса яснота аз. — Аркаша не е глупак и ще усети за какво става дума.
— Разбрах — кимна Лома. — Утре ще се видим ли? Ела у нас, чуваш ли?
— Ломе, ако искаш да свършиш някаква работа, забрави за секса — казах настоятелно аз.
— Как така да забравя — ужаси се той. — Какво говориш, Лада, в такъв случай за какъв дявол са ми тези пари?
Да, трудно се разговаряше с Лома, когато беше възпламенен от страст.
— Трябва да бъдем предпазливи, ще ме слушаш и когато ти кажа, че може, значи може. Разбра ли?
— Утре, така ли? — попита Лома, поглеждайки ме в очите.
— Да не си полудял? Ти изобщо чуваш ли ме какво ти говоря?
— Но днес нали имаме още време?
Измина един месец. Тъй и не видях Дима нито веднъж. Душата ми беше изтерзана. В началото на лятото отидох в кантората. Лома скучаеше на дивана. Седнах на стола срещу него и кръстосах крака.
— Къде е Аркаша? — попитах.
— Тук е. Търчи насам-натам. Имаме си радост вкъщи, женим сина си.
— Дима се жени, така ли? — Колкото и да ме шашардиса новината, аз се сдържах пред Лома и зададох въпроса си спокойно.
— Аха. Нашето старче е щастливо и подскача до тавана. Тя е студентка, спортистка и истинска красавица. Почтено момиче. Старчето много наблягаше на почтеността, явно вече има опит по въпроса.
— А къде ще е купонът, тук ли?
— Не говори глупости, женим сина си, той ни е единствен. Купонът ще е в „Камелия“. Старчето е поканило сума ти народ, цяло стадо.
— Ти ще ходиш ли?
— Разбира се. Че кой иначе ще следи за реда?
— А кога е сватбата?
— Вдругиден. Старчето е затънало до шия в работа, чуваш ли, Лада? Искаш ли да идем у нас?
Лома се надигна, мушна ръка под полата ми и започна да ме целува.
— Ломе, само едно си знаеш — мърках аз. — Нали се разбрахме.
— Разбрахме се, разбрахме се, но не мога повече. Ще очистя татенцето, писна ми от него. Защо трябва да се крием? Без гащи ли си? — Лома се наведе, близна крака ми и се усмихна похотливо. — Искаш ли?…
— Само като се сетя за теб, и тръпки ме побиват.
— Ладенце, хайде де…
— Ти си полудял, Аркаша ще ни види.
— Ще идем в колата, само за пет минути, искаш ли? Сили не ми останаха.
— Ще потърпиш до сватбата на Дима.
— За цяла нощ ли? — изсумтя Лома.
— За цяла, пусни ми полата — ядосах се аз.
Аркаша смяташе нещо с калкулатора в кабинета си и се усмихна, щом ме зърна. „Ей сега ще си глътнеш усмивката“.
— Дай ми пари — казах аз.