Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Нищо, тъкмо ще си подготвен.
Лома все пак ме пусна, аз оправих полата си и хукнах навън.
След два часа той се появи с шампанско, шоколад, плюскане за цяла рота, а най-важното бе, че носеше и букет рози. Кой каквото ще да казва, но Лома си беше забавен човек. Посрещнах го по пеньоар, в който под дантелите гърдите ми имаха твърде еротичен вид. Той се разтрепери и веднага се нахвърли отгоре ми.
— Чакай малко де! — ядосах се аз. Хванах го за ръката и го повлякох към кушетката. Лома смъкна сакото и ризата си за две секунди, сякаш бе на учение, започна да ме поглъща с очи и се зае да разкопчава панталоните си, но аз го възпрях: — Почакай, аз ще ги разкопчая. Легни.
Той стовари стоте си килограма на кушетката, крачетата й леко се огънаха, а подът се разтресе. Аз свалих пеньоара си, а Лома тихо простена. И тъй като изобщо не бързах, го помолих:
— Отметни ръце назад.
— Защо? — учуди се той.
— Ще разбереш — прошепнах аз.
Той простря ръце над главата си, а пък аз вече бях подготвила всичко: белезниците бяха закопчани за тръбата на парното и скрити под възглавницата. Щракнах белезниците, а Лома се изненада:
— Защо го правиш?
— Така ми харесва повече.
Той изсумтя и отмести палавия си поглед:
— Изобретателна си.
Лома лежеше с белезници на ръцете, а аз му събувах панталоните. Правех го бавно. Той започна да скимти и да надига гърба си. А аз му ближех краката. Стигнах до левия му глезен, усуках един каиш около него и го завързах здраво за крачето на канапето. Спуснах се и по десния му крак. Лома започна да вие, а сетне се развика:
— Лада, ела при мен, чуваш ли!
— Ей сега — отвърнах му мило.
След като завързах и другия му крак, го целунах нежно по пъпа, скокнах от леглото на пода и вдигнах пеньоара си оттам. Лома облещи очи.
— Сега си почини, соколе мой — казах му. — Аз ще ида до кантората и ще пратя момчетата да те освободят, та да разбереш как се чувства човек, когато лежи гол пред хората.
Лома не понечи нито да ме заплаши, нито да ме разубеждава. Плъзна поглед по мен, размърда адамовата си ябълка и ме попита:
— Затова ли ме повика?
Мутрата му имаше невиждано страховит вид. Почувствах огромна потребност да обмисля ситуацията, започнах да се разхождам из стаята и да печеля време. Човек можеше да се майтапи с акъла на Лома колкото си иска и до свършека на света да го дразни с това, но не биваше да засяга мъжкото му достойнство. Той никога в живота си не би простил такова нещо. Хвърлих един поглед към Лома: очите му пламтяха, челюстта му беше стисната… А най-невероятното бе, че продължаваше да ме желае. Приближих се до него, а той усети нещо и хрипкаво ми каза:
— Ела при мен, бързо, хайде!
— Няма начин да се разминеш с това — рекох с досада и се настаних между краката му. Лома имаше страхотен темперамент, това не беше нито Аркаша, нито мъжът ми, нито Дима. Той стенеше, аз подвиквах — абе общо взето всичко заприлича на същинска зоологическа градина. Аз целувах гърдите му, а той се надигаше към мен и крещеше:
— Развържи ми краката, мамка ти, неудобно ми е…
Наложи се да му ги развържа. Лома стисна с бедра задника ми. Краката му бяха железни и аз само изохках. Косата ми се спускаше върху очите и не ми достигаше въздух. Лома беше плувнал в пот, а долната му устна бе изпохапана до кръв.
— Свали белезниците — помоли ме той, — искам да те прегърна.
Тези думи ми се сториха двусмислени и аз се вгледах в лицето му, опитвайки се да отгатна каква гадория би трябвало да очаквам, но видях, че очите му са помътнели, устните му са изкривени и очевидно в този момент на човека не му беше до гадории.
— Абе махни тези белезници, дяволите да те вземат! Без ръце удоволствието не е същото.
Реших да рискувам, свалих ги и ги захвърлих в ъгъла. А Лома се нахвърли отгоре ми като глутница изгладнели вълци. Беше неуморим.
Вече късно вечерта ние седяхме в кухнята. Аз пиех шампанско, Лома си наля една водна чаша водка, сложи ме на коленете си и зачурулика:
— Ладенце, хубавице моя, какво ще кажеш, накефих ли те? — Аз го целунах, похвалих го за старанието, а той рече: — С теб трябва да се държим един за друг. Чуваш ли, Ладенце, сериозно ти говоря. Всичко може да се случи с Аркаша… Кой ще върти бизнеса? Мен може да не ме бива много в мисленето, но аз и не напирам особено да мисля, а пък ти си умна жена. Лада, сигурен съм, че Аркаша няма да направи нито крачка без теб, ти си му първият съветник и знаеш кое как е. А пък аз нищо не разбирам от това счетоводство. Нека бъдем приятели. Двамата с теб така можем да завъртим нещата, че всички пари да станат наши. Искаш ли, Лада?