Брий и неговото момче
- Автор: Льюис Клайв Стейплз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брий и неговото момче». Краткое содержание книги:
Нарния… където конете говорят… където се заражда едно предателство… и където се ражда истината.
Шаста вярва, че е обикновено рибарско момче до деня, в който разбира, че не е син на рибаря Аршийш. Той взема смелото решение да избяга от суровия Калормен и да стигне до вълшебната страна Нарния. Заедно с верния си кон Брий, едно странно момиче и нейната кобилка, Шаста се отправя на пътешествие, изпълнено с премеждия, легенди, оживяващи и сбъдващи се.
Воят долиташе на пресекулки. „Каквото и да са, са повече от един — прецени Шаста. — И идват все по-близо.“
Едно по-разумно момче щеше да мине обратно между Гробниците и да иде по-близо до реката, където има къщи и е по-малко вероятно да скитат диви зверове. Но (поне той смяташе така) това бяха духове, а да прекоси отново Гробниците означаваше да се озове съвсем близо до тъмните им входове. Кой знае какво можеше да се появи оттам? Дори да ти прозвучи глупаво, Шаста предпочете да се изправи лице в лице с дивите зверове. Ала когато воят се чу вече съвсем наблизо, той съжали за решението си.
Понечи да побегне, но изведнъж между него и пустинята се изпречи огромен звяр и закри хоризонта. И понеже закри и луната, изглеждаше съвсем черен и Шаста не успя да различи какво е, освен че има грамадна глава и е с четири крака. Звярът сякаш не забеляза Шаста, защото просто спря, извърна глава към пустинята и нададе рев, който се върна като ехо от Гробниците и буквално разтърси земята под краката на момчето. Воят на другите същества внезапно секна. Стори му се, че долавя шум от отдалечаващи се стъпки. Тогава едрият звяр се извърна към Шаста.
„Това е лъв! Знам, че е лъв! — премина през съзнанието на Шаста. — Свършено е с мен! Дали ще ме боли много? Ох, как ми се ще всичко да е свършило! Какво ли става с хората, след като умрат? Олеле! Ето го, идва.“ Стисна здраво очи и зъби.
Но вместо зъби и нокти усети нещо топло да ляга в краката му, а когато се престраши да погледне, констатира: „Та той съвсем не е толкова голям, колкото си представях. Не, дори не е наполовина толкова голям. Ами, не е и на четвъртина. Ха, та това е просто котка! Вероятно съм сънувал, че звярът е голям колкото кон.“
Дали беше сънувал или не, сега в краката му лежеше и го наблюдаваше със зелените си немигащи очи котка, макар и определено една от най-едрите, които някога бе виждал.
— О, писи-писи… — обади се отново Шаста. — Толкова се радвам да те видя отново! Сънувах такива ужасни неща.
Той пак легна, прилепил гръб към котката, както в началото на нощта. Топлината се разля по цялото му тяло.
— Докато съм жив, никога повече няма да правя нищо лошо на котките — обеща Шаста и на котката, и на себе си. — Веднъж се отнесох зле с една твоя посестрима, така да знаеш. Замерях с камъни някаква измършавяла крастава котка. Ей! Спри! Недей така! — развика се той, защото котката се извърна и го одраска. — Да ги нямаме такива! — смъмри я Шаста. — Сякаш разбираш какво ти говоря.
И отново задряма.
Когато се събуди на следващото утро, котката я нямаше, слънцето припичаше, а пясъкът беше вече горещ. Шаста, доста жаден, седна и разтърка очи. Пустинята блестеше ослепително бяла и макар откъм града зад гърба му да долиташе хорска глъч, там, където се намираше, всичко беше спокойно. Погледна малко наляво и на запад, така че слънцето да не свети право в очите му, и различи планините в далечния край на пустинята така ясно очертани, сякаш бяха на един хвърлей разстояние. Разделен на две връх привлече вниманието му. Реши, че е планината Пайър. „Това вероятно е нашата посока, като имам предвид описанието на гарвана — рече си той. — Ей сега ще оставя знак, за да не губим време, като дойдат и другите.“
Очерта ясна дълбока следа с крака си право към Пайър.
Следващата задача очевидно бе да намери нещо за ядене и пиене. Шаста прекоси Гробниците — сега камъните изглеждаха съвсем обикновени и той се зачуди от какво се е страхувал. Спусна се към обработваемите земи до брега на реката. Наоколо имаше малко хора, защото градските порти бяха отворени и тълпата беше вече в града. Не се затрудни да предприеме няколко „набега“ (както ги наричаше Брий). Това включваше катерене през градинска стена, в резултат на което се сдоби с три портокала, пъпеш, няколко смокини и един нар. Оттам се спусна към реката, но не много близо до моста, и се напи с вода. Приятната прохлада го подмами — свали мръсните дрехи и се топна. Шаста, живял все край морето, плуваше, разбира се, още преди да проходи. После се изтегна върху тревата и се загледа към Ташбаан с цялото му великолепие, величие и мощ. И тутакси се сети за опасностите, които градът крие. Изведнъж му хрумна, че останалите сигурно са се появили при Гробниците, докато се е къпал (и дори са продължили без него), затова се облече надве-натри и хукна обратно така бързо, че целият плувна в пот и прах. Когато пристигна, от къпането нямаше и следа.
Като повечето дни, когато си сам и чакаш нещо, и този му се стори много дълъг. Шаста имаше много неща да премисля, разбира се, но само да седиш и да мислиш, е бавна работа. Мисли дълго за нарнийците и особено за Корин. Питаше се какво ли е станало, когато са открили, че момчето, което лежеше на дивана и слушаше всичките им тайни планове, всъщност не е Корин. Стана му неприятно при мисълта, че всички онези симпатични хора ще го помислят за предател.