Брий и неговото момче
- Автор: Льюис Клайв Стейплз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брий и неговото момче». Краткое содержание книги:
Нарния… където конете говорят… където се заражда едно предателство… и където се ражда истината.
Шаста вярва, че е обикновено рибарско момче до деня, в който разбира, че не е син на рибаря Аршийш. Той взема смелото решение да избяга от суровия Калормен и да стигне до вълшебната страна Нарния. Заедно с верния си кон Брий, едно странно момиче и нейната кобилка, Шаста се отправя на пътешествие, изпълнено с премеждия, легенди, оживяващи и сбъдващи се.
— Ах, колко вълнуващо! — възхити се Лазаралийн. — Умирам от нетърпение да чуя всичко. Скъпа, седнала си ми на роклята. Нали не възразяваш да се понадигнеш? Да, така е по-добре. Съвсем нова е. Харесва ли ти? Купих…
— О, момиче, стани сериозна най-после! — прекъсна я Аравис. — Къде е баща ми?
— Не знаеш ли? — изуми се Лазаралийн. — Тук е, разбира се. Пристигна в града вчера и навсякъде разпитва за теб. И като си представя, че сега с теб сме заедно, а той не подозира нищо! По-смешно нещо не ми се е случвало.
Тя избухна в кикот. Едва сега Аравис се сети, че приятелката й се кикоти по всякакъв повод.
— Въобще не е смешно! — отсече тя. — Много е сериозно. Къде ще ме скриеш?
— Не се безпокой, мила! — увери я Лазаралийн. — Ще те отведа вкъщи. Съпругът ми замина и никой няма да те види. Пфу! Далеч не е толкова интересно, когато са спуснати завесите. Искам да гледам хората. Каква полза от новата ми рокля, щом съм затворена?
— Моля се никой да не те е чул, когато ме извика — продължаваше Аравис.
— Не, не… Успокой се, скъпа! — отвърна Лазаралийн разсеяно и веднага добави: — Но ти още не си ми казала как намираш новата ми рокля.
— И още нещо — продължи Аравис, без да й обърне внимание. — Разпореди на слугите да се отнасят много добре към двата коня. Това е част от тайната. Те всъщност са Говорещи коне от Нарния.
— Наистина ли? — удиви се Лазаралийн. — Колко вълнуващо! О, скъпа, а ти вече видя ли варварската кралица на Нарния? Тя е в Ташбаан в момента. Разправят, че принц Рабадаш е лудо влюбен в нея. От две седмици насам се организират чудни балове, излети с лов и какво ли още не. Лично аз не я намирам чак толкова хубава, но някои от мъжете от Нарния наистина са привлекателни. Ходих по реката онзи ден, имаше забава и бях облечена с…
— Как ще попречим на прислугата да разгласи, че имаш гостенка в дома си, и то облечена като просякиня? Приказките лесно може да стигнат до баща ми.
— Престани да се терзаеш, скъпа! — спокойно отвърна Лазаралийн. — След малко ще те облечем в хубави дрехи. А, ето че пристигнахме.
Носачите спряха и свалиха носилката от раменете си. Дръпнаха завесите и Аравис откри, че е във вътрешен двор-градина, като онзи, в който въведоха Шаста няколко минути по-рано, но в друга част на града. Лазаралийн се запъти направо към къщата, Аравис обаче й напомни с тревожен шепот да нареди на слугите да не споменават пред никого за странната гостенка на господарката им.
— О, извинявай, скъпа! Съвсем ми изхвръкна от главата — призна Лазаралийн. — Ей, вие всички! И ти, вратарю! Никой няма да излиза от къщата днес! А ако заловя някой да приказва за тази млада дама тук, първо ще го пребия до смърт, а после ще е на хляб и вода цели шест седмици. Тъй да знаете!
Въпреки уверенията на Лазаралийн, че жадува да чуе историята на Аравис, тя всъщност с нищо не го показа. Предпочиташе повече да приказва, отколкото да слуша. Настоя Аравис да се наслади на дълга баня (баните на Калормен са прочути) и преди да й разреши да обясни каквото и да било, я наконти с най-хубавите дрехи. Суетенето, придружаващо избора на облеклото, почти влуди Аравис. Сети се, че Лазаралийн винаги е била такава: занимаваха я единствено дрехи, балове и клюки. Самата Аравис се интересуваше повече от лъкове и стрели, както и от кучета, коне и плуване. Досещаш се, че всяка смяташе другата за глупачка. Но когато и двете се нахраниха (главно със сметана, желета, плодове и сладоледи) и се настаниха в красива стая с колони, приятелката й най-после я запита защо бяга от вкъщи.
Аравис приключи разказа си и Лазаралийн попита:
— Но, скъпа, защо не се омъжиш за Ахошта Таркаан? Всички са луди по него. Съпругът ми твърди, че е започнал да става един от най-влиятелните мъже в Калормен. Току-що го провъзгласиха за Велик везир, понеже Аксарта умря. Ти не знаеше ли?
— Не ме интересува. Не мога да го понасям! — разпалено възрази Аравис.
— Но, скъпа, помисли си само! Цели три палата — единият е онзи красивият край езерото Илкеен. Цели нанизи перли, така съм чувала да говорят, и вани с магарешко мляко. А и така много по-често ще се виждаш с мен!
— Да си задържи и перлите, и палатите! — отсече Аравис.
— Винаги си била странно момиче, Аравис — отбеляза Лазаралийн. — Какво всъщност искаш?
Най-накрая Аравис успя да убеди приятелката си, че говори сериозно, и дори я склони заедно да обмислят план за действие. Сега вече нямаше да има никакви затруднения да изведат двата коня през северната порта и оттам — до Гробниците. Никой няма да спре и да разпитва прилично облечен коняр, повел боен кон и ездитна кобила към реката, а Лазаралийн разполагаше с много коняри, които да изпрати. Не беше така лесно обаче да решат какво да предприемат със самата Аравис. Тя предложи да напусне града на носилката със спуснати завеси, но Лазаралийн й напомни, че носилките се използваха само в рамките на градските стени и ако тръгне да излиза извън портите, неминуемо ще възникнат въпроси.