Брий и неговото момче
- Автор: Льюис Клайв Стейплз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брий и неговото момче». Краткое содержание книги:
Нарния… където конете говорят… където се заражда едно предателство… и където се ражда истината.
Шаста вярва, че е обикновено рибарско момче до деня, в който разбира, че не е син на рибаря Аршийш. Той взема смелото решение да избяга от суровия Калормен и да стигне до вълшебната страна Нарния. Заедно с верния си кон Брий, едно странно момиче и нейната кобилка, Шаста се отправя на пътешествие, изпълнено с премеждия, легенди, оживяващи и сбъдващи се.
— Правилно — изграчи гарванът. — Много истории разказват как разни палати са се защитавали до последна капка кръв, но накрая не се е стигало до нищо добро. След първите отбити атаки врагът винаги подпалва убежището.
— Аз съм причината за всичките нещастия — избухна в сълзи Сюзан. — О, никога да не бях напускала Каир Паравел! Последните ни щастливи дни свършиха с пристигането на посланиците от Калормен. Къртиците точно засаждаха овощна градина… О…
Тя покри лице с ръцете си и изхлипа.
— Кураж, Сюзан, кураж! — насърчи я Едмънд. — Помни… Но какво става с теб, господин Тумнус?
Фавънът стискаше двата си рога, сякаш се опитваше да задържи главата си на тях и се гърчеше, като че ли нещо го болеше.
— Не ме разсейвайте, не ме разсейвайте! — промърмори Тумнус. — Мисля. Мисля толкова усилено, че едва дишам. Чакайте! Чакайте!
Всички мълчаха озадачени, а фавънът погледна нагоре, пое дълбоко дъх и като избърса потта от челото си, обяви:
— Единствената трудност е как да стигнем до нашия кораб, като вземем и провизии, естествено, без да ни видят или спрат.
— Да — обади се скептично джуджето, — и за бедняка най-голямата трудност е как да язди, като няма кон.
— Чакайте! Чакайте! — прекъсна го нетърпеливо фавънът. — Нужен ни е само някакъв предлог да се качим на кораба днес и да го натоварим с провизии.
— Да… — кимна Едмънд замислено.
— Какво ще стане, ако вие, Ваши величества — продължи господин Тумнус, — отправите покана към принца за голямо тържество, което да се състои на борда на „Великолепната Хайлийн“ утре вечер? И съобщението да се разпространи така, сякаш кралицата е склонна да се омъжи за принца, за да му дадем надежда, че тя е готова да отстъпи?
— Много мъдър съвет — изграчи гарванът.
— А после — не спираше Тумнус развълнуван — съвсем естествено ще бъде да се качваме на кораба и да слизаме от него цял ден, заети с приготовлението за гостите. Някои от нас ще отидат на пазарите и ще пръскат жълтици за плодове, сладкиши и вино, сякаш ще правим богато угощение. Ще поръчаме утре вечер на борда да дойдат фокусници и жонгльори, танцьорки и флейтисти.
— А, ясно — потърка ръце Едмънд.
— Така ще имаме повод да прекараме нощта на кораба — не спираше фавънът. — И веднага щом се стъмни…
— … вдигаме платната и отплаваме — завърши вместо него кралят.
— Ще отплаваме в открито море! — възторжено извика Тумнус, скочи на крака и започна да танцува.
— Ще насочим носа на север — добави първото джудже.
— Ще се отправим към дома — обади се другото. — Ура! Към Нарния и севера!
— А принцът ще се събуди на сутринта и ще открие, че птичките са отлетели — заръкопляска Перидан.
— О, Тумнус, Тумнус — възкликна кралицата, хвана го за ръце и също се завъртя в танц. — Ти ни спаси!
— Принцът ще тръгне да ни преследва — обади се един от благородниците, чието име Шаста не знаеше.
— Това е най-малката ни грижа — увери го Едмънд. — Разгледах всички кораби в пристанището. Няма по-голям и по-бързоходен от нашия. Дори ми се иска да се впуснат да ни преследват, защото „Великолепната Хайлийн“ ще потопи всичко, което я последва… Ако въобще успеят да я приближат.
— Ваша светлост — обади се гарванът. — Няма да измислим по-добър план от този на фавъна, дори да се съвещаваме още седем дни. А сега, както ние, птиците, казваме, да приготвим гнездото, преди да е дошло яйцето, което ще рече да хапнем, а после да се залавяме за работа.
Вратите се отвориха и всички се отдръпнаха встрани, за да дадат път на краля и кралицата. Шаста се зачуди дали да ги последва, но господин Тумнус го посъветва:
— Лежете си тук, Ваша светлост, а след малко аз ще ви устроя истинско угощение. Няма защо да ставате, докато не сме напълно готови да отпътуваме.
Шаста се отпусна върху възглавниците и скоро остана съвсем сам в стаята. Колко ужасно се получи — мина му през ума. Дори не се сети да разкаже на нарнийците истината и да ги помоли за помощ. Отгледан от грубия и безчувствен Аршийш, той бе свикнал да не разкрива всичко пред възрастните. Те така и така само разваляха всичко или пречеха да направи, каквото си е наумил. А и вероятно, реши той, дори кралят на Нарния да се отнесе дружелюбно към двата коня, защото бяха Говорещи зверове от Нарния, положително нямаше да погледне с добро око на Аравис, понеже е от Калормен и или ще я продаде в робство, или ще я върне на баща й. А за себе си помисли: „Аз просто вече не смея да им спомена, че не съм принц Корин. Нали чух всичките им планове. Узнаят ли, че не съм един от тях, никога няма да допуснат да изляза жив от този палат. Ще се опасяват да не ги издам на Тисрок. Ще ме убият. А ако се появи истинският Корин, всичко ще излезе наяве и тогава…“