Брий и неговото момче
- Автор: Льюис Клайв Стейплз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брий и неговото момче». Краткое содержание книги:
Нарния… където конете говорят… където се заражда едно предателство… и където се ражда истината.
Шаста вярва, че е обикновено рибарско момче до деня, в който разбира, че не е син на рибаря Аршийш. Той взема смелото решение да избяга от суровия Калормен и да стигне до вълшебната страна Нарния. Заедно с верния си кон Брий, едно странно момиче и нейната кобилка, Шаста се отправя на пътешествие, изпълнено с премеждия, легенди, оживяващи и сбъдващи се.
Нали разбираш, че той нямаше никаква представа как постъпват благородните и свободни хора?
„Е, какво да правя? Какво да правя? — продължаваше да се пита Шаста. — А, ето, отново идва козелоподобното същество.“
Фавънът влезе с танцова стъпка. Носеше поднос, голям почти колкото него. Постави го на масичката до дивана на Шаста, а самият той се настани на постлания с килим под и кръстоса козите си крака.
— Хайде, мой малък принце — подкани той, — хапни добре! Това ще ти е последната вечеря в Ташбаан.
Беше изключително пиршество според представите в Калормен. Не знам дали на теб щеше да ти хареса или не, но Шаста остана доволен. Имаше раци, салати, печени пъдпъдъци, пълнени с бадеми и трюфели, апетитно блюдо от пилешки дробчета, ориз, стафиди и орехи, а за десерт — студен пъпеш с боровинки, малини, къпини и други плодове. Имаше и бутилка вино, което фавънът определи като бяло, а на цвят то си беше всъщност жълто.
Докато Шаста се хранеше, добрият стар фавън, който смяташе, че момчето е още замаяно от слънчасването, не спираше да бъбри какви славни времена ги чакат, само да се върнат вкъщи. Говореше и за добрия му стар баща — Лун, крал на Арченланд, и за двореца на южните склонове на прохода, където живее.
— И не забравяйте — напомни Тумнус, — за следващия рожден ден ви обещаха първите доспехи и първия боен кон. И тогава Ваша светлост ще се научи на всякакви бойни изкуства. А след няколко години, ако всичко върви добре, крал Питър е обещал на баща ви, че лично ще ви провъзгласи за рицар на Каир Паравел. Междувременно многократно ще посещавате Нарния от другата страна на планините. Пък и нали обещахте да ми гостувате цяла седмица по време на Летния фестивал, когато ще има огньове на открито, танци по цели нощи, фавни и горски нимфи. А кой знае, не е изключено да се появи и самият Аслан.
Шаста се нахрани, а фавънът отново посъветва момчето да си остане на дивана.
— И няма да ви навреди малко да поспите — добави Тумнус. — Ще ви извикам навреме за кораба. А после — към Нарния и севера!
Шаста изпита такова блаженство от храната и приказките на фавъна, че когато остана сам, мислите му поеха в съвършено различна посока. Надяваше се истинският принц Корин да се появи прекалено късно, за да се качи на кораба, когато той вече ще е на път за Нарния. За жалост Шаста изобщо не се замисли какво ще се случи с изоставения в Ташбаан Корин. Малко се обезпокои за Аравис и Брий, които щяха да го чакат при Гробниците, но после си помисли: „Е, какво да направя? След като Аравис смята, че не съм достоен да вървя с нея, да се оправя сама.“ И през цялото време си представяше колко по-приятно е да стигне до Нарния по море, вместо да се поти през пустинята.
Всички тези мисли минаха през главата му и Шаста направи онова, което смятам, че и ти би сторил, ако си станал рано сутринта, вървял си дълго, изпитал си големи вълнения, нахранил си се добре и лежиш на диван в прохладна стая, където единственият шум е жуженето на пчела, проникнала през широко отворените прозорци. Той заспа.
Събуди го силен трясък. Скочи от дивана, огледа се и на мига съобрази — сега светлините и сенките бяха по-различни. Значи е спал няколко часа. А, ето какво е предизвикало трясъка: скъпата порцеланова ваза, която преди стоеше на перваза на прозореца, сега се търкаляше на най-малко тридесетина разбити парчета на пода. Но той почти не им обърна внимание, защото се загледа в нещо друго: две ръце, вкопчени в перваза на прозореца от външната страна, го стискаха все по-силно и по-силно (кокалчетата ставаха все по-бели и по-бели), после се подадоха глава и рамене. Едно момче, връстник на Шаста, седна напряко на перваза.
Шаста никога не бе виждал отражението си в огледало. Но дори да му се беше случвало, едва ли щеше да се досети при нормални обстоятелства, че появилото се момче прилича на него. В момента обаче момчето не приличаше почти на нищо, защото имаше огромно насинено око, а и му липсваше един зъб. Дрехите му, очевидно разкошни, когато ги е обличало, сега висяха изпокъсани и мръсни, а лицето му беше изцапано с кръв и кал.
— Кой си ти? — попита момчето шепнешком.
— Ти принц Корин ли си? — попита на свой ред Шаста.
— Да, естествено — заяви момчето. — Но ти кой си?
— Ами аз съм никой. Или по-точно, някой без значение — обясни Шаста. — Крал Едмънд ме хвана на улицата вместо теб. Припозна се. Приличаме си, предполагам. Ще успея ли да се измъкна по пътя, по който ти пристигна?
— Да, стига да те бива в катеренето. Но закъде се разбърза такъв? Според мен ще се забавляваме чудесно, щом ни бъркат един с друг.