Брий и неговото момче
- Автор: Льюис Клайв Стейплз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брий и неговото момче». Краткое содержание книги:
Нарния… където конете говорят… където се заражда едно предателство… и където се ражда истината.
Шаста вярва, че е обикновено рибарско момче до деня, в който разбира, че не е син на рибаря Аршийш. Той взема смелото решение да избяга от суровия Калормен и да стигне до вълшебната страна Нарния. Заедно с верния си кон Брий, едно странно момиче и нейната кобилка, Шаста се отправя на пътешествие, изпълнено с премеждия, легенди, оживяващи и сбъдващи се.
След като разговаряха дълго, а всъщност беше още по-дълго, защото Аравис през цялото време трябваше да напомня на приятелката си да не се отклонява от темата, най-после Лазаралийн плесна с ръце и възкликна:
— О, имам идея! Има един начин да се излезе от града, без да се минава през портите. Градините на Тисрок (жив и здрав да е вовеки!) се спускат направо към реката и там има малка врата. Само за приближени на двореца хора, разбира се, но нали се досещаш, скъпа (тук тя отново избухна в кикот), почти всички ние сме приближени на двора. Всъщност имаш късмет, че дойде точно при мен! Милият Тисрок (жив и здрав да е вовеки!) е толкова добър. Кани ни в двореца почти всеки ден и там за нас е като втори дом. Обичам всички мили принцове и принцеси и направо обожавам принц Рабадаш. Имам разрешение да се отбивам на посещение при знатните дами по всяко време на деня или нощта. Като се стъмни, ще се промъкнеш с мен и аз ще ти отворя вратичката при реката. Отвън винаги има завързана по някоя лодка. Дори да ни заловят…
— … тогава всичко пропада — простена Аравис.
— О, скъпа, не се вълнувай толкова! — опита се да я утеши Лазаралийн. — Исках да кажа, че дори да ни заловят, всички ще го вземат за поредната ми шега. Вече съм доста прочута със странните си хрумвания. Та онзи ден… О, чакай да ти разкажа, скъпа! Наистина е много смешно…
— Имах предвид, че за мен всичко пропада — прекъсна я Аравис припряно.
— А, да… Май си права, скъпа. Е, ще предложиш ли по-добър план?
Аравис нямаше план и затова отвърна:
— Не. Ще трябва да рискуваме. Кога ще тръгнем?
— О, тази вечер е невъзможно — определи Лазаралийн. — Напълно невъзможно, защото има голям бал, след няколко минути започват да ми правят прическата, и целият дворец ще е облян в светлини. А и колко хора ще присъстват! Ще отложим изпълнението на плана за утре вечер.
Новината никак не зарадва Аравис, но трябваше да се примири. Следобедът мина доста бавно и тя изпита истинско облекчение, когато Лазаралийн тръгна за празненството. Аравис се чувстваше изморена от постоянния кикот, приказки за дрехи, балове, сватби, годежи и скандали. Легна си рано и това вече й достави удоволствие. Приятно й беше отново да спи в легло с възглавници и чаршафи.
Но и следващият ден мина безкрайно бавно. Лазаралийн се готвеше да се откаже от предложението си и непрекъснато повтаряше на Аравис, че Нарния е страна, скована от вечни снегове и ледове, обитавана от демони и вещици, и трябва да е луда, щом настоява да отиде там.
— При това в компанията на някакво селянче! — възнегодува Лазаралийн. — Скъпа, помисли си! Не е редно.
Аравис бе мислила доста по въпроса, но изтощена от глупавите брътвежи на Лазаралийн, за пръв път си помисли, че пътуването с Шаста всъщност е несравнимо по-приятно от светския живот в Ташбаан. Ала на глас само отбеляза:
— Забравяш, че когато пристигнем в Нарния, аз ще съм също така никоя, както и той. А и съм обещала.
— И като си помисля само — почти проплака Лазаралийн, — че ако имаше поне капчица здрав разум, щеше да станеш съпруга на Великия везир!
Аравис отиде да си поговори насаме с конете:
— Налага се да отидете с един коняр малко преди залез слънце при Гробниците — обясни им тя. — Няма да мъкнете вече чували. Отново ще бъдете със седла и юзди. Но в дисагите на Хуин ще сложим храна, а ти ще носиш пълен мех с вода, Брий. На мъжа е наредено да ви позволи да пиете колкото искате вода на речния бряг от другата страна на моста.
— А после — към Нарния и севера! — прошепна Брий и добави: — Ами ако Шаста го няма при Гробниците?
— Ще го чакате, разбира се — отвърна Аравис. — Надявам се, че добре ще се отнасят с вас.
— Никога не съм се чувствал по-добре през живота си — увери я Брий. — Но ако съпругът на онази бъбрива твоя благородничка-приятелка дава на главния си коняр пари за най-хубавия овес, то тогава слугата му го мами.
Аравис и Лазаралийн вечеряха в стаята с колоните.
Два часа по-късно се приготвиха да тръгват. Аравис, облечена като доверена робиня от господарски дом, имаше воал пред лицето. Договориха се, че ако им задават въпроси, Лазаралийн ще представи Аравис за робиня, която води като подарък на една от принцесите.
Двете приятелки излязоха пеша. След няколко минути се озоваха пред портите на двореца. Там, разбира се, стоеше стража, но началникът на стражата добре познаваше Лазаралийн, затова нареди на войниците да застанат мирно и да й отдадат почест. Влязоха веднага в залата от черен мрамор. Прислугата и робите все още се навъртаха там, но така присъствието на двете изглеждаше само по-малко подозрително. Прекосиха залата с колоните, а оттам — залата със статуите и коридора с колоните, който минаваше пред огромните медни врати на тронната зала. Всичко бе така възхитително, че трудно би могло да се опише. И да не забравяме, че те го виждаха само на оскъдната светлина на лампите.