Тихоокеански водовъртеж
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:
— И моят народ има подобна легенда за земя, погълната от морето. Тя се нарича Атлантида.
— Четох за това. В „Тимей и критяните“ Платон я описва като много романтична.
— Изглежда, че си специалист и по други митове освен хавайските.
Папаалоа се усмихна.
— Легендите са като възли на връв — едната води към другата. Мога да ти разкажа безброй приказки, предавани през вековете в много далечни страни, които са сходни, но предхождат онези в християнската Библия.
— Ясновидци предсказват, че Атлантида ще възкръсне отново.
— Същото се говори и за Каноли.
— Питам се — смънка Пит, — колко ли истина има в легендите?
Папаалоа се облакъти върху писалището и загледа Пит над събраните си ръце.
— Странно — рече той бавно, — много странно. И той използва същите думи.
Пит го изгледа почуден.
— Той?
— Да. Беше отдавна, веднага след Втората световна война. В продължение на една седмица един мъж идваше в музея всеки ден и изучаваше всяка книга и ръкопис в библиотеката ни. Проучваше също и легендата за Каноли.
— В течение на годините сигурно и други са намирали историята за интересна.
— Не, ти си единственият след онзи мъж.
— Трябва да имаш памет като слон, приятелю, щом помниш някого от толкова отдавна.
Папаалоа спусна ръцете си и погледна колебливо Пит.
— Запомних случката, защото запомних много добре и мъжа. Нали разбираш, той беше великан със златисти очи.
Отвъд недоумението лежи чувството за безсилие, неутрализиращият облак, който скрива следващата стъпка. Когато един човек влезе в този облак, той става човек извън себе си, човек, който се движи и действа инстинктивно. В такова състояние изпадна Пит половин час преди обяд, минути след като остави Джордж Папаалоа в музея.
Съзнанието му беше объркано, превключваше на скорост напред-назад и отчаяно се опитваше да постави първите две парченца от мозайката едно до друго така, че да си паснат. Стар сив товарен автомобил „Додж“ потегли от паркинга на музея и тръгна след него. Пит беше готов да отдаде следващия го по петите камион като плод на фантазията си — подсъзнанието му започваше да вижда вражески агенти, облечени с тренчкоти и малки очички, които се спотайват зад всяка група филодендрони. Но когато отби към Пърл Харбър, видя, че камионът продължава да изниква след всеки завой, сякаш беше вързан за него.
Пит направи още един завой, увеличи леко скоростта и погледна в огледалото за обратно виждане. Камионът също зави, изоставайки малко, после и той увеличи скоростта и възстанови предишното разстояние между двете превозни средства. Пит закриволичи между автомобилите в продължение на три и половина километра, после отби по Маунт Танталъс Драйв. Караше равномерно по тесните, оградени от папрати завои на планинските склонове на планината Коолау, като подаваше все повече газ след всеки завой. Поглеждайки често в огледалото, той изучи лицето на преследващия го шофьор, който се преборваше с волана във фанатичен опит да не изостава от изплъзващата му се червена кола.
После се случи неочакваното. Без никакъв предупредителен изстрел един куршум се заби в страничното огледало на Пит, пръсна го на парченца и излетя от другата страна. Играта загрубяваше. Пит натисна педала за газта докрай и успя да увеличи разстоянието между двете коли.
Кучият му син използва заглушител, изруга наум Пит. Беше глупаво, че излезе от града. Щеше да е в относителна безопасност сред градското движение. Сега единствената му надежда беше да се върне обратно в Хонолулу, преди следващият изстрел да отнесе темето му. С малко късмет можеше да се натъкне на патрулираща полицейска кола. Но когато отново погледна в огледалото за обратно виждане, онемя — товарният автомобил се намираше на десетина метра от задната броня на колата му.
Пътят стигна до върха на високия шестстотин метра хребет и започна да се спуска стръмно в поредица от криволичещи завои към града в подножието му. Пит натисна докрай педала за газта по една права отсечка и видя, че камионът направи усилия да го настигне. После, приведен възможно най-ниско над волана, той запази високата скорост, приготвяйки се да вземе следващия завой. Стрелката на скоростомера вече докосваше обозначението 120, когато шофьорът зад него пресече осовата линия на пътя и се изравни с него. Пит му хвърли поглед през страничния си прозорец — никога нямаше да забрави лика на чернокожия дългокос мъж, който му се хилеше, разкривайки неравни, пожълтели от никотин зъби. Зърна го само за миг, но успя да види всяка подробност на сипаничавото лице с цвят на тъмен орех, святкащите черни очи, огромния извит нос.