Тихоокеански водовъртеж
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:
— Тихоокеански водовъртеж ли?
— Така моряците наричат това място.
— Трийсет и осем кораба… — повтори бавно Пит. — Не е ли имало радиовръзка? Един кораб трябва да потъне за секунди, за да не успее да предаде сигнал за бедствие.
— Такива сигнали изобщо не са се получавали.
Пит не каза нищо. Сандекър също само отпи от питието си, без да продума. Като по даден знак двете птици възобновиха шумната си битка, нарушавайки настъпилата тишина. Пит ги пропъди от съзнанието си и закова поглед в пода; в главата му се въртяха хиляди въпроси, но за него този час беше прекалено ранен, за да е способен да оформя някакви теории за загадъчно изчезналите кораби.
След като според Пит мълчанието продължи прекалено дълго, той заговори:
— Добре, трийсет и седем морски съда никога вече няма да влязат в пристанище. Остава трийсет и осмият — „Старбък“. Военноморските сили знаят точното му местоположение от съобщението в капсулата. Какво още чакат? Ако намерят къде лежат останките на подводницата, няма да се налага аварийно-спасителните им кораби да чакат божията намеса, за да ги извадят от дълбочина десет фатома.
— Не е чак толкова просто.
— Защо? Нали извадиха подводницата F-4 от шейсет фатома точно тук, край Оаху, входа на Пърл Харбър.
— Кабинетните адмирали, които днес мислят чрез компютрите, не са убедени, че съобщението, което си намерил, е истинско. Поне докато не анализират почерка.
Пит въздъхна.
— Значи подозират, че някой тъпанар е хвърлил капсулата ей тъй, на шега?
— Нещо такова.
Пит потисна смеха си.
— Е, това поне обяснява прехвърлянето ми. Хънтър иска да ме държи под око.
— Направил си грешката да прочетеш съобщението. Това само по себе си те изважда от редиците на случайните странични наблюдатели и те класифицира като строго секретен „материал“. Освен това Сто и първи отряд иска да вземе под наем нашия нов хеликоптер FXH за далечни полети. Никой от военноморските пилоти не е изпитвал такъв. А ти си. И ако някоя неприятелска държава си науми да направи опит да открие местоположението и извади най-новата и най-усъвършенствана ядрена подводница на Чичо Сам преди нас — а в международни води това ще се счита за „който преварил, той сварил“ — ти се явяваш неподвижна примамка за техните тайни агенти да те отвлекат, за да узнаят къде точно е потънала „Старбък“.
— Приятно е да си известен и обичан — подметна Пит. — Но забравяте нещо: аз не съм единственият, който знае къде е вечното жилище на „Старбък“.
— Да, но до теб може да се стигне най-лесно. Хънтър и персоналът му са се затворили безопасно в Пърл Харбър и работят на смени, за да подредят мозайката. — Адмиралът замълча, пъхна дебела пура в устата си, запали я и замечтан изпусна облак дим. — Ако те познават така, както аз, момчето ми, вражеските агенти няма да използват мускули срещу теб. Те просто ще пратят някоя прелъстителна Мата Хари в най-близкия бар и ще те оставят да я свалиш.
Сандекър забеляза внезапния израз на болка по лицето на Пит, но продължи:
— Трябва да добавя за твоя информация, че Сто и първи аварийно-спасителен отряд извършва едни от най-добрите тайни подводни спасителни операции в света.
— Тайни?
— Да се говори с теб е като да се катериш по стръмна скала — каза Сандекър със снизхождение. — Адмирал Хънтър и хората му са извадили английски бомбардировач от водата само на десет мили от кубинския бряг под носа на Кастро. После извадиха „Ню Сенчъри“ в либийски води, „Саутунд“ в Черно море, „Тари Мару“ в обсега на крайбрежни светлини на Китай. Във всеки от случаите корабите са били извадени от Сто и първи отряд, преди съответните държави, в чиито води са потънали корабите, да са разбрали за това. Не подценявай Хънтър и екипа му от майстори на подводния скрап. Те нямат равни на себе си.
— Защо е нужна цялата тази потайност около „Старбък“?
— Първо, последното местонахождение, дадено от Дюпри, е невярно. Единственият начин, по който „Старбък“ може да се намира там, където се посочва в съобщението, е тя да е летяла до това място — постижение, което морските архитекти още не са извършили. Във всеки случай не и когато става дума за десет хиляди тона стомана.
Пит се вгледа в Сандекър.
— Подводницата трябва да е там. Днешните подводни детекторни системи са много по-усъвършенствани. Не е възможно „Старбък“ да остане безследно изчезнала или пък издирване с голям обхват да не открие нещо от нея.