Тихоокеански водовъртеж
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:
— Според нашите легенди той е бил положен в кухина под водата. Може да става дума за някоя от реките.
— Знаеш много добре, Джордж, че през сухия сезон вашите реки се превръщат в тесни дерета.
Папаалоа сви рамене.
— Може би пък е по-добре вечното му жилище никога да не бъде намерено, за да могат тленните му останки да почиват в мир.
— Никой няма намерение да нарушава мира на вашия крал. С него не е погребано съкровище. Камехамеха Велики просто ще представлява значима археологическа находка — нищо повече. И вместо в стара влажна кухина, костите му могат да почиват в някоя нова гробница в Хонолулу, където всички да се прекланят пред тях.
Очите на Папаалоа добиха тъжен израз.
— Питам се дали нашият велик крал ще бъде доволен да го зяпат разни хаолеи2 като теб и твоя народ.
— Мисля, че той би толерирал нас, хаолеите, ако знаеше, че осемдесет процента от кралството му сега е населено с ориенталци.
— Тъжно, но вярно. Онова, което японците не можаха да вземат чрез бомби през четирийсетте години, взеха го с пари в брой през седемдесетте и осемдесетте. Няма да се изненадам, ако някой ден се събудя и видя как изгряващото слънце помахва сред пасата над двореца Йолани. — Хаваецът погледна Пит с безизразно лице. — Не остана много за моя народ. След още две, най-много три поколения ние ще бъдем напълно асимилирани от другите раси. Моето наследство ще умре заедно с мен. Аз съм последният от моя род с чиста хавайска кръв. — Той обхвана с ръка стаята. — Затова превърнах това място в работата на живота ми. За да съхраня културата на една загиваща раса, моята раса.
Папаалоа замълча и се загледа разсеяно през малкия прозорец към планините Коолау.
— Колкото повече остарявам, толкова повече умът ми блуждае. Но както и да е, ти не си дошъл тук да слушаш бръщолевенията на един старец. Е, какъв е поводът?
— Искам да науча нещо за един район в морето, наречен Тихоокеански водовъртеж.
Папаалоа присви очи.
— Тихоокеански водо… а, да, разбрах кой район имаш предвид. — Той се замисли за миг, после зарецитира бавно и почти шепнешком:
— Хавайският е много музикален език — отбеляза Пит.
Папаалоа кимна.
— Да, защото има само седем съгласни: в, к, л, м, н, п и х. Няма повече от една съгласна в сричка. Преведен на английски, този стих означава:
— Каноли ли? — почуди се Пит.
— Това е митически остров на север. Според легендата преди много векове едно родово племе напуснало островите и тръгнало с голямо кану далече на юг, вероятно към Таити, прекосило огромния океан и се присъединило към друго племе, което било емигрирало на Хаваи преди десетилетия. Боговете обаче се разсърдили, задето хората избягали от родината си, затова променили разположението на звездите, за да може лодководачът да изгуби пътя. Така племето пропуснало Хаваи и продължило няколко морски мили на север, където видели Каноли и слезли на острова. Боговете наистина наказали племето, защото Каноли бил гол остров — само с няколко кокосови и плодови дървета, тропически растения, без нито един хладен и бистър поток. Хората извършили жертвоприношения и отправили молби към боговете за прошка. Молбите им обаче били пренебрегнати и тогава хората се отрекли от жестоките си богове и започнали да работят усилено, преодолявайки възможно най-безмилостни препятствия, за да превърнат Каноли в градина. Мнозина загинали през това време, но след няколко поколения хората на Каноли създали велика цивилизация от вулканичните скали на острова и доволни от плодовете на труда си, провъзгласили себе си за богове.
Пит вметна:
— Звучи ми като изпитанията на нашите пилигрими, квакери и мормони.
Папаалоа изпусна дълга въздишка на несъгласие.
— Не е същото. Вашите хора са запазили религията си като опора, на която са се облягали, докато туземците на Каноли виждали себе си като по-добри от боговете, пред които някога се прекланяли. Та нали в крайна сметка са си построили земен рай без тяхната помощ! Те прекрачили границите на смъртността. Започнали да нападат Кауаи, Оаху, Хаваи и другите острови, като убивали и плячкосвали, отвличали най-красивите жени и ги превръщали в робини. Примитивните хавайци били безпомощни. Как да се борят срещу хора, които действали и се биели като богове? Единствената им надежда била вярата в собствените им божества. Те се молели за избавление и били чути. Боговете на хавайците направили така, че морето да се надигне и да погребе завинаги злите канолианци.
2
Така наричат полинезийските хавайци всеки, който не е полинезиец. — Б.пр.