Тихоокеански водовъртеж

— Да, казахте ми го и по телефона. Искам да ви поздравя, задето ми се обадихте. Благодарен съм ви, че позвънихте първо на мен. Беше разумна постъпка.

— Съжалявам само, че оплесках работата, като побързах да напусна местопроизшествието.

— Не се безпокойте. Съмнявам се, че щяхме да научим нещо повече от трупа, освен евентуално разпознаване. По-вероятно е вашият преследвач в камиона да е бил някой местен хулиган, на когото са платили да ви прати в гроба.

— И все пак, изглежда, че има нещо…

— Агентите — прекъсна го Хънтър саркастично — рядко забождат за ризите на наемниците си бележки с указания как да извършат операциите си.

— Под агенти имате предвид руснаците ли?

— Може би. Още нямаме доказателства, но нашите разузнавачи предполагат, че руснаците имат организация, която души наоколо и се опитва да научи последното местонахождение на „Старбък“, за да сложат първи ръка върху нея.

— Адмирал Сандекър също спомена за такава вероятност.

— Голяма работа е този човек! — В гласа на Хънтър се долавяше задоволство. — Тази сутрин ми показа личното ви досие. Трябва да призная най-честно, че съдържанието много ме изненада. Получили сте толкова много отличия и медали. Откровено казано, аз ви смятах за ментърджия.

Хънтър взе пакет цигари от бюрото и предложи на Пит.

Негодникът му с негодник, опитва се да ме ласкае, помисли си Пит и рече:

— Вероятно ви е направило впечатление, че не е споменат медала за добро поведение.

Хънтър се вгледа проницателно в него.

— Да, направи ми. — Той запали цигарата си, наведе се над бюрото и натисна бутон на интеркома. — Йейгър, изпрати при мен командирите Денвър и Боланд. — После се обърна и спусна една стенна карта на Северния Тихи океан. — Чували ли сте за Тихоокеанския водовъртеж, майоре?

— Едва тази сутрин.

Хънтър почука с кокалчетата на юмрука си по картата едно място на север от Оаху.

— Тук, в диаметър от четиристотин мили, от 1956 година насам са изчезнали близо четирийсет кораба. Предприетите разширени претърсвателни операции не откриха нищо. Преди това броят на изчезналите плавателни съдове се свеждаше до един-два на двайсет години. — Хънтър се обърна с гръб към картата и се почеса по ухото. — Положихме големи усилия в проучване на района. Вкарахме всяка налична информация в компютъра с надеждата да излезем с правдоподобно заключение. Засега сме само на ниво смътни теории. Голите убедителни факти са ужасно малко и…

Тихо почукване на вратата прекъсна Хънтър и той вдигна глава при влизането на Денвър и Боланд. Двамата изгледаха студено Пит, преди да го познаят.

Пръв реагира Денвър.

— Дърк, радвам се, че се включваш в отбора ни.

Пит се усмихна.

— Както виждаш, този път съм облечен подходящо за случая.

Боланд само кимна и седна.

Хънтър извади носна кърпа от джоба на панталона си и избърса парченце тютюн от езика си. След като го огледа за миг, заговори: