Тихоокеански водовъртеж
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:
Сандекър обърна глава и кимна през рамо.
— Как спиш от тия проклети гарги, които ти грачат направо в ушите?
— За щастие те си кротуват до изгрев-слънце. — Пит посочи с ръка дивана. — Настанете се удобно, адмирале, а аз ще направя кафе.
— Остави кафето. Преди девет часа бях във Вашингтон. Дългото пътуване със самолет напълно обърка химията в тялото ми. Предпочитам нещо по-силно.
Пит извади от шкафчето бутилка шотландско уиски и отля в една чаша. После вдигна глава и срещна блещукащите сини очи на Сандекър. Какво ли е станало? Шефът на една от най-престижните правителствени агенции в страната не би прелетял десет хиляди километра само за да си побъбри за птици с ръководителя на специални проекти. Той му подаде чашата и попита:
— Какво ви води насам? Мислех, че сте зарит от планове за новата експедиция за изследване на дълбоководните течения.
— Нима не знаеш защо съм тук? — Адмиралът използва циничен тон, който накара Пит неволно да изтръпне от лошо предчувствие. — Заради твоето забъркване в неща, които не са твоя работа, трябваше да пропътувам цялото това разстояние, за да те измъкна от една каша и да те хвърля в друга.
— Не ви разбирам.
— Много добре ми е познат този твой талант. — По лицето му трепна подигравателна усмивка. — Изглежда, че си разбъркал гнездо на оси, когато си се появил с капсулата за съобщения от „Старбък“. Без да подозираш, си предизвикал земетресение в Пентагона, регистрирано от един сеизмограф в Калифорния. В същото време обаче те издигна в очите на военноморския флот. Но тъй като за момчетата там аз съм само един пенсиониран аутсайдер, не ми бе разрешено да надникна зад завесата. От комитета на началник-щабовете просто ме помолиха — и то най-любезно, трябва да подчертая — да замина час по-скоро за Хаваите, за да ти обясня в какво ще се състои новата ти задача и да уредя временното ти назначение във военноморския флот.
Пит присви очи.
— Кой стои зад всичко това?
— Адмирал Лий Хънтър от Сто и първи аварийно-спасителен отряд.
— Не говорите сериозно, напи?
— Лично той те изиска.
Пит тръсна гневно глава.
— Това е тъпо! Какво може да ми попречи да откажа?
— Принуждаваш ме да ти напомня — отвърна спокойно Сандекър, — че независимо от статута ти в НЮМА, ти все още се водиш на действителна военна служба във военноморските сили. А както много добре знаеш, началниците на щабовете се мръщят при проява на неподчинение.
Пит гледаше Сандекър с негодувание в погледа.
— Няма да стане!
— Напротив, ще стане. Ти си адски добър морски инженер, най-добрият, когото имам. Вече се срещнах с Хънтър и му го казах направо.
— Има други усложнения — каза Пит с увереност в гласа, — които не сте взели предвид.
— Намекваш за факта, че си спал с дъщерята на Хънтър ли?
Пит се наежи.
— Не, адмирале, имам предвид дали съзнавате какво име може да ви излезе от това?
— На хитър, стар кучи син ли? — попита Сандекър. — Всъщност в тази работа има нещо много повече, отколкото си си направил труда да забележиш.
— Звучите доста заплашително — отбеляза Пит с безразличие.
— Това ми е целта — подчерта със сериозно лице Сандекър. — Ти не отиваш във военноморските сили, за да научиш нов занаят, а да играеш ролята на връзка между Хънтър и мен. Преди всичко да приключи, НЮМА ще затъне в тази работа до уши. На НЮМА й бе наредено да съдейства на военноморския флот с всички океанографски данни, които й бъдат поискани.
— А съоръжения?
— Стига да поискат и тях.
— Да се открие подводница, изчезнала преди шест месеца, не е като да се иде на излет.
— „Старбък“ е само половината от работата — каза Сандекър. — През последните трийсет години Министерството на военноморските сили е събрало факти за трийсет и осем документирани случая с кораби, навлезли в кръгова площ на север от Хаваи и изчезнали. Те искат да разберат причината!
— Кораби изчезват и в Атлантическия, и в Индийския океан. Това не е необичайно явление.
— Така е, но при нормални обстоятелства морските катастрофи оставят следи — плавеи, разливи на гориво, дори трупове. Да не говорим, че и останки от корабокруширал плавателен съд може да бъдат изхвърлени на брега и да предоставят следа за съдбата му. Но останки от кораби, изчезнали в Тихоокеанския водовъртеж, не са намерени никъде.