Тихоокеански водовъртеж
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:
Сандекър вдигна празната си чаша и я огледа.
— Докато има морета, кораби и хора, ще има и странни неразгадани загадки. „Старбък“ е само една от тях.
5.
Пит стоеше под душа и чувстваше как горещата вода отваря порите му. Накрая се обля с обилна струя студена вода, спря крана, подсуши се с кърпа и започна бавно и спокойно да бръсне наболата си от предишната вечер брада. Нямаше никакво намерение да се яви навреме в щабквартирата на Хънтър. Не бива да разглезвам стария негодник още от първия си работен ден, помисли си той и се захили в огледалото.
Реши да си сложи бял костюм с розова риза. Докато правеше сложен възел на вратовръзката си, му мина през ума, че няма да е лошо да вземе със себе си и някакво средство за самозащита. Самър се беше провалила, но въпреки това Пит започна да съзнава, че шансовете му да достигне преклонна възраст намаляват с всеки изминал час. Не му се искаше да влиза в ръкопашен бой с високообучен професионален разузнавач.
Маузерът, модел 712, без колебание можеше да бъде описан като кръвожадно огнестрелно оръжие. Считаше се за уникално лично стрелково оръжие, тъй като беше пригоден да стреля както патрон по патрон, така и на автоматичен режим — като картечница. Беше съвършено оръжие за всяване на ужас във всеки нещастник, който се озовеше безпомощен пред цевта му.
Пит нехайно хвърли пистолета върху леглото и отново отвори куфара, откъдето извади презраменен кобур. Тесният край имаше метална релса, която се плъзгаше върху жлеб в дълга като дръжка на метла ръкохватка, и превръщаше пистолета в карабина за цели на далечно разстояние; освен това тя служеше и за ръкохватка, когато се стреляше на пълен автоматичен режим. След като пъхна пистолета в кобура заедно с петдесетзарядния пълнител, Пит уви грозната смъртоносна машина в плажна кърпа.
По пътя към фоайето асансьорът послушно спираше на всеки етаж, за да вземе пътници, докато накрая се препълни. Пит се запита какви ли мисли щяха да им минат през ума на спътниците му, ако заподозряха какво е увил с хавлиената кърпа. След като кабината се изпразни на етажа на фоайето, Пит натисна бутона за сутерена и слезе в подземния паркинг. Отключи колата си форд „Кобра АС“, пъхна маузера в тясното пространство зад шофьорската седалка и седна зад волана.
Подкара по рампата навън и се вля в потока от автомобили, движещ се на север по Калакауа авеню. Палмовите дървета от двете страни на булеварда надвесваха корони над дългите редици от магазини и офиси със съвременна архитектура, а тротоарите бяха изпълнени с гъсти колони от туристи, облечени в ярки облекла. Слънцето печеше силно и отражението му в асфалтовата настилка принуди Пит да примижи, докато тършуваше в тясната жабка на колата, за да намери слънчевите си очила.
Вече беше закъснял повече от час за срещата си с Хънтър, но въпреки това реши първо да свърши една работа — някакво слабо предчувствие в най-задната част на съзнанието му не му даваше мира. Той не знаеше какво очаква да открие, когато гумите захрущяха по червеникави вулканични камъчета на алеята за коли, но беше се отклонил три и половина километра от пътя си и нямаше причина да се отказва в последния момент. Паркира колата, слезе и мина покрай прилежно изписана табелка с надпис:
Главното преддверие, с обточващите го на по-горните нива балкони, беше препълнено с грижливо подредени експонати на канута, препарирани риби и птици, модели на примитивни сламени колиби и странни грозни дърворезби на древни хавайски богове. Пит мерна висок, белокос, гордо изправен мъж, който подреждаше колекция от раковини в стъклена витрина. Външният вид на Джордж Папаалоа подсказваше, че той е истински хаваец — широко кафеникаво лице, издадена напред брадичка, дебели устни, замъглени кафяви очи и грациозна лека походка. Той извърна глава и като позна Пит, вдигна ръка за поздрав.
— О, Дърк! Посещението ти внася радост в деня ми. Ела да идем да седнем в канцеларията ми.
Пит го последва в чиста и спартански подредена стая. Мебелите бяха старинни, но лъснати до блясък; по книгите, подредени край стените, нямаше и следа от прах. Папаалоа седна зад писалището и посочи на Пит едно викторианско канапе.
— Кажи ми, приятелю, откри ли гроба на крал Камехамеха?
Пит се облегна назад.
— Почти цялата последна седмица се гмурках под водите край брега на Кона, но не открих нищо, което да прилича на гробна пещера.