Тихоокеански водовъртеж
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:
Единственото чувство, което владееше Пит, беше чувството на безсилие, безсилие от това, че не може да отговори на стрелбата и да пръсне лицето на негодника. Разполагаше със съвършена картечница, която лежеше на по-малко от двайсет и пет сантиметра зад седалката му, а той не можеше да я стигне! Проблемът беше във времето. Старият камион беше прекалено близо. Шофьорът с гърбав нос можеше да спре возилото си и да изстреля пет куршума в корема му, преди Пит да успее дори да се пресегне назад.
Пътят напред завиваше под остър ъгъл наляво, за което жълта табела с черни букви предупреждаваше: „НАМАЛЕТЕ ДО 30 КМ/ЧАС“. Пит взе завоя със скорост 88 км/час. Камионът не можа да се справи с центробежната сила и загуби позиция, като изостана за миг, преди шофьорът да се обърне за помощ към предостатъчния си запас от конски сили.
План след план се изнизваха в ума на Пит, като всеки нов биваше отхвърлян заедно с предишния. Тъкмо излезе от поредния завой и отмести крак от спирачния педал, за да започне да увеличава газта, без да изпуска от поглед в огледалото всяко движение на шофьора зад гърба си, го видя как отново се изравнява със спортната кола.
Слабо го утеши фактът, че мъжът не бе насочил оръжие към черепа на Пит. Той явно целеше да го изхвърли от пътя и да го запрати в дълбоката неколкостотин метра долина.
След още двеста метра щяха да стигнат следващия завой, но Пит не намали скоростта. Сивият додж се доближи с няколко сантиметра до предния калник на форда. Сбуташе ли го, Пит щеше да се отдели от земята. Тогава, на стотина метра преди завоя, Пит натисна педала за газта до пода, задържа го така секунди, след което рязко го пусна и удари спирачка. Внезапната маневра завари хилещия се преследвач неподготвен. Той също беше увеличил скоростта, стараейки се да се задържи редом до плячката си и в готовност да избута Пит към ръба на скалата. Твърде късно! Те се намираха пред завоя.
Както беше натиснал спирачния педал, Пит го пусна, превключи на скорост и взе завоя със свирещи гуми. Задницата на спортната кола започна да поднася. Той бързо изви волана надясно и компенсира занасянето, после отново увеличи скоростта и излезе на следващата права отсечка. Един бърз поглед в огледалото му показа, че пътят зад него е празен. Сивият товарен автомобил беше изчезнал.
Той намали, оставяйки гравитацията и инерцията да придвижат колата още осемстотин метра напред. Все още нямаше и следа от камиона. Пит предпазливо обърна колата и потегли обратно по пътя, готов да обърне отново на сто и осемдесет градуса, ако доджът изведнъж се появеше. Стигна до завоя, спря колата, слезе и отиде до ръба на пътя.
Долу прахът се слягаше бавно над тропическите храсталаци. На дъното на долината, досами подножието на стръмния склон, лежаха останките от сивия камион, а на известно разстояние — откъсналия се от него мотор. Шофьорът не се виждаше никъде. Пит тъкмо се отказа да го търси с поглед, когато мерна неподвижна форма върху един телефонен стълб на стотина метра от разбития товарен автомобил.
Гледката беше противна. Изглежда, че шофьорът се е опитал да скочи, преди доджът му да предприеме полета си над пропастта. Но е закъснял и се е премятал във въздуха близо шейсет метра, преди да се стовари върху телефонен стълб, стърчащ от бетонна основа. Тялото беше пронизано от шипа на металните „котки“, използвани от телефонните техници за поддръжка на кабелите. Докато Пит наблюдаваше като в транс, долната част на стълба бавно промени цвета си от кафяв на червен, сякаш невидима ръка я боядиса. Тялото висеше като говежди бут на месарска кука.
Пит продължи по пътя си, докато не зърна първата къща. Слезе от колата и тръгна към възрастната японка, която седеше на покритата с виещо се растение веранда. Попита я дали може да използва телефона, за да съобщи за нещастен случай. Жената започна да се кланя безкрай и накрая му посочи да влезе в кухнята. Той набра първо телефона на адмирал Хънтър и набързо му разказа какво се е случило и къде се намира.
Гласът на адмирала звучеше в слушалката като през подсилен рог. Пит се принуди да отдалечи слушалката от ухото си.
— Изчакайте десет минути и тогава се обадете на полицията в Хонолулу — викаше силно Хънтър. — Дотогава ще съм изпратил нашите охранители на мястото, преди пътната полиция да е отцепила района. Разбрахте ли?