Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
Три месеца едва изтекли,
откакто двамата се врекли [270]
да следват точно своя план.
На лов отишъл Екитан,
от сенешала бил приет,
след туй на двамата поред
кръв пуснали — целта била [275]
да имат читави тела.
Съпругата на сенешала
вода за къпане загряла,
донесла вана край леглото
на домакина, за когото [280]
от врящата вода наляла.
Но от един слуга разбрала,
че нейният съпруг в туй време,
с цел глътка въздух да поеме,
имението обикалял. [285]
Извикала тя мигом краля —
та как могли да издържат,
щом като там не бил мъжът,
да не изпитат пак наслада.
На някаква слугиня млада [290]
заръчали да бди, защото,
дордето те били в леглото,
съпругът ненадейно можел
да се завърне (не дай Боже!).
Уви, съпругът-сенешал [295]
пристигнал скоро и видял,
че са заключени вратите.
Взел той да чука упорито,
отворили му и щом влязъл,
в леглото си той забелязал, [300]
че кралят гол лежи с жена му.
Крал Екитан, съвсем засрамен,
веднага скочил във водата,
тя изгорила му снагата
и той от раните умрял. [305]
Каквото всъщност пожелал
на другия, това той сам
получил, ставайки за срам.
След туй мъжът жена си хванал
и в същата гореща вана [310]
я хвърлил — на свой ред и тя
там си намерила смъртта.
След всичко казано, аз тука
ще споделя една поука:
зло не мисли на друг, защото [315]
на тебе ще се случи злото55.
В новелата си лаконично
аз ви представих, как трагично
тез двама влюбени умрели…
Затуй за тях се песни пели. [320]
Перейти на страницу: