Куртоазни новели-ле

Пред своята довереница, красива, предана девица, тя също своя план разкрила. Девойката се натъжила, щом забелязала сълзите [105] на господарката в очите, и взела да я утешава: — Госпожо, нищо с плач не става. Аз ви предлагам да дадете на мен сега едно от двете: [110] хем после грях не ще ви тегне, хем и срамът ще се избегне. А аз ще отнеса детето на свято място, откъдето все някой ще го прибере [115] и ще го приюти добре и докато голямо стане, той ще се грижи непрестанно за него, ще го възпитава и всичко нужно ще му дава. [120]         Безкрайно радостна, жената възнаграждение богато предложила й от сърце. А после взела на ръце момичето и го обвила [125] със превъзходен плат от свила (мъжът й от Константинопол донесъл бил й в дар два топа). Съобразителната дама завързала халка голяма, [130] направена от чисто злато, на бебенцето на ръката. На нея хиацинт блестял и ситен надпис се четял, та ако някой прибере [135] детенцето, да разбере, че в знатен дом се е родило57. Щом майката го нагласила, девойката детето взела и посред нощ на път поела [140] през някакъв планински край. Вървейки, тя дочула лай и ран петел пропял високо. Тя предпочела в таз посока да тръгне и навлязла в град, [145] неописуемо богат. Видяла манастир заможен, в красиво кътче разположен: навярно множество светини там имало и монахини [150] поддържали изящен ред. Съгледала тя най-напред камбанария извисена, от едър камък построена, стени и кули най-красиви, [155] Прорязани от порти сиви. Към входа спряла там, където най-подобавало детето да сложи, после най-смирено застанала тя на колене [160] и взела да се моли Богу: — На тебе, Господи, най-много разчитам. С твойта милост, Боже, дано това момиче може да оцелее! — След това [165] за миг извърнала глава встрани от входната врата и недалеч видяла тя огромен ясен столоват, от който я полъхнал хлад. [170] Девойката се приближила, там бебенцето прислонила и рекла: — Бог да ти помага и да те пази! — И веднага се върнала да предаде [175] на господарката къде момиченцето се намира. Един пазач от манастира излязъл рано сутринта, отворил входната врата, [180] църковните камбани бил и свещи пред олтар двукрил запалил. После се обърнал към ясена, плата там зърнал и рекъл си, че го е скрил [185] крадец… Но щом се приближил, плата разгърнал той с ръце, а в него — детското телце. За този дар той Бог възславил и към дома си се отправил [190] с детето. Имал си пазачът голяма дъщеря, обаче съпругът й се бил поминал наскоро. В същата година детенце си била родила [195] и още рожбата си мила тя кърмела. Щом вътре влязъл, на щерка си пазачът казал: — Едно момиче, моя дъще, намерих и го нося вкъщи; [200] под ясена бе прислонено. Изглежда, че му е студено и че е гладно. Я вземи та го стопли и накърми.         И младата жена го взела [205] да го накърми. После снела парчето плат, вода загряла, в корито малко я наляла да го изкъпе… И халката проблеснала му на ръката. [210] Скъп плат и златен пръстен? Ето безспорно нещо, от което се виждало, че то било от благородно потекло. На следващия ден, щом здрачът [215] разсеял се съвсем, пазачът отишъл в църквата на меса, след туй на старата абеса разказал своята история. Тя наредила му по-скоро [220] да донесе детето. Щом той се завърнал в своя дом, от дъщеря си взел детето и го занесъл там, където абесата му наредила. [225] Тя го видяла и решила във манастира да остави детето и да го представи за своя племенница близка. Освен туй казала, че иска [230] във тайна всичко да държат, и Ясена да нарекат това момиченце, защото под ясен столоват било то от стария пазач открито. [235]