Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
Едва изтекла една цяла [65]
година и забременяла
клеветницата завистлива
и се почувствала щастлива.
Ала когато се родили
две дъщерички крехки, мили, [70]
отчаяната, гузна майка
горчиво взела да се вайка:
„Какво да правя аз от днес?
Къде отиде мойта чест,
как ще живея, Боже, тук, [75]
ако и близки, и съпруг
изгубят вярата си в мене?
Жените бяха отвратени
и ме намразиха, когато
твърдях, че няма как жената [80]
близначета да си роди,
ако тя спала е преди
с един мъж само… А сега
и с мене случи се така,
че си родих две дъщери. [85]
Да, всеки сам се позори,
когато други злепоставя.
Как бих могла да се избавя
от туй петно неизличимо?
Един единствен изход има — [90]
ще умъртвя една от тях.
Пък нека Бог за този грях
ме съди, вместо други хора
да ме упрекват за позора“.
Ужасното си намерение [95]
с най-близкото си обкръжение
нещастницата споделила.
Но всички се възпротивили
веднага: току-тъй не бива
едно дете да се убива. [100]
Пред своята довереница,
красива, предана девица,
тя също своя план разкрила.
Девойката се натъжила,
щом забелязала сълзите [105]
на господарката в очите,
и взела да я утешава:
— Госпожо, нищо с плач не става.
Аз ви предлагам да дадете
на мен сега едно от двете: [110]
хем после грях не ще ви тегне,
хем и срамът ще се избегне.
А аз ще отнеса детето
на свято място, откъдето
все някой ще го прибере [115]
и ще го приюти добре
и докато голямо стане,
той ще се грижи непрестанно
за него, ще го възпитава
и всичко нужно ще му дава. [120]
Безкрайно радостна, жената
възнаграждение богато
предложила й от сърце.
А после взела на ръце
момичето и го обвила [125]
със превъзходен плат от свила
(мъжът й от Константинопол
донесъл бил й в дар два топа).
Съобразителната дама
завързала халка голяма, [130]
направена от чисто злато,
на бебенцето на ръката.
На нея хиацинт блестял
и ситен надпис се четял,
та ако някой прибере [135]
детенцето, да разбере,
че в знатен дом се е родило57.
Щом майката го нагласила,
девойката детето взела
и посред нощ на път поела [140]
през някакъв планински край.
Вървейки, тя дочула лай
и ран петел пропял високо.
Тя предпочела в таз посока
да тръгне и навлязла в град, [145]
неописуемо богат.
Видяла манастир заможен,
в красиво кътче разположен:
навярно множество светини
там имало и монахини [150]
поддържали изящен ред.
Съгледала тя най-напред
камбанария извисена,
от едър камък построена,
стени и кули най-красиви, [155]
Прорязани от порти сиви.
Към входа спряла там, където
най-подобавало детето
да сложи, после най-смирено
застанала тя на колене [160]
и взела да се моли Богу:
— На тебе, Господи, най-много
разчитам. С твойта милост, Боже,
дано това момиче може
да оцелее! — След това [165]
за миг извърнала глава
встрани от входната врата
и недалеч видяла тя
огромен ясен столоват,
от който я полъхнал хлад. [170]
Девойката се приближила,
там бебенцето прислонила
и рекла: — Бог да ти помага
и да те пази! — И веднага
се върнала да предаде [175]
на господарката къде
момиченцето се намира.
Един пазач от манастира
излязъл рано сутринта,
отворил входната врата, [180]
църковните камбани бил
и свещи пред олтар двукрил
запалил. После се обърнал
към ясена, плата там зърнал
и рекъл си, че го е скрил [185]
крадец… Но щом се приближил,
плата разгърнал той с ръце,
а в него — детското телце.
За този дар той Бог възславил
и към дома си се отправил [190]
с детето. Имал си пазачът
голяма дъщеря, обаче
съпругът й се бил поминал
наскоро. В същата година
детенце си била родила [195]
и още рожбата си мила
тя кърмела. Щом вътре влязъл,
на щерка си пазачът казал:
— Едно момиче, моя дъще,
намерих и го нося вкъщи; [200]
под ясена бе прислонено.
Изглежда, че му е студено
и че е гладно. Я вземи
та го стопли и накърми.
И младата жена го взела [205]
да го накърми. После снела
парчето плат, вода загряла,
в корито малко я наляла
да го изкъпе… И халката
проблеснала му на ръката. [210]
Скъп плат и златен пръстен? Ето
безспорно нещо, от което
се виждало, че то било
от благородно потекло.
На следващия ден, щом здрачът [215]
разсеял се съвсем, пазачът
отишъл в църквата на меса,
след туй на старата абеса
разказал своята история.
Тя наредила му по-скоро [220]
да донесе детето. Щом
той се завърнал в своя дом,
от дъщеря си взел детето
и го занесъл там, където
абесата му наредила. [225]
Тя го видяла и решила
във манастира да остави
детето и да го представи
за своя племенница близка.
Освен туй казала, че иска [230]
във тайна всичко да държат,
и Ясена да нарекат
това момиченце, защото
под ясен столоват било то
от стария пазач открито. [235]
вернуться
57
Ст. 137: Мари не уточнява какво е изписано върху халката. Всички атрибути от този род са по-скоро знак за произход, отколкото за самоличност.
Перейти на страницу: