Тайният орден

— Нищо ли в тази история не те притеснява? — тръсна глава Харват.

— Естествено, че ме притеснява. Така е с всяка задача, която поемаме. Във всяка от тях има главоболия и задънени улици. Затова хората се обръщат към нас. Но независимо от проблемите винаги намираме изход. Това ни е работата.

Това е моята работа, помисли си Харват. Макар да не подценяваше гениалността на Стареца, Карлтън вече почти не работеше на терен. Харват беше този, когото изпращаха в различни дупки по света, където опасността беше обичайно състояние. В това имаше моменти, които му харесваха, но и други, които беше започнал да мрази.

— Слушай, за Мънро Луис и неговия екип парите не значат нищов буквалния смисъл. По някое време някой от пресата ще свърже нещата и ще раздуха грандиозен скандал. Всъщност не знам докога ще опазят в тайна убийството в Джорджия. Щом суперновината изгрее на небосвода като милион слънца, ще поискат да представят историята така, все едно са взели всички мерки, в това число и да привлекат екип, специализиран в отвличания и откупи, за да помага на ФБР. Залагат на две карти.

Стареца беше прав. Харват не искаше да дълбае повече.

— Откъде ще започнем? — попита той.

Карлтън натисна клаксона и сви в скоростната лента на пътя.

— Джейкъбсън ни даде папката с всички материали по отвличанията плюс тези, с които разполагат за убийството. Мисля, че трябва да започнем оттам.

— Между другото, ти забеляза ли върху какво е сложено тялото?

— Върху наредени един до друг дънери. Доста необичайно, без съмнение.

— За мен е по-скоро умишлено — отговори Харват.

— Защо мислиш така?

— Този, който я е убил, изпраща много конкретно послание.

— Естествено — съгласи се Стареца — Трябва да са някаква смахната група, вярваща, че Резервът е шайка тирани.

— Не става дума само за цитата от Джеферсън за Дървото на свободата, а и за черепа с кръстосаните кости с короната над тях. Има нещо в дънерите, което не ми дава мира.

— Например?

— Искам да проверя, като се прибера у дома.

Домът на Харват бе разположен над река Потомак, южно от имението на Джордж Вашингтон Маунт Върнън. Скромната постройка, някогашна англиканска църква, сега носеше името Бишъпс Гейт. Храмът бил построен по време на Войната за независимост, а сега бе един от стотиците имаш, собственост на Американския военен флот. В знак на благодарност за работата му в служба на Съединените щати, един бивш президент беше наредил имотът да бъде отдаден под наем на Харват за деветдесет и девет години. Неговото задължение беше само да го реставрира и поддържа по начин, отговарящ на неговата историческа стойност. Наемът му беше един долар годишно.